От първата самостоятелна изложба на Станимир Желев в софийската галерия „Александър“ са минали почти 30 години. И това е път, извървян осмислено и самостоятелно. Авторът не е назовал темата на своята изложба. Но ние можем да го направим.

Изложбата и монографичното издание „Отзвуци. Христо Беребров и неговото наследство“, посветени на художника и реализирани в партньорство с Фондация „Цанко Лавренов“, целят да извадят и заслужено да поставят името Христо Берберов сред известните имена на български художници, творили в началото на ХХ век.

В изложбата „Ненко Балкански (1907 – 1977). Банално изкуство“, подредена в експозиционното пространство „Капана“ при ГХГ – Пловдив, публиката ще има възможност да се взре в множество творби на художника, днес част от колекцията на ХГ – Казанлък. В своя замисъл тя е своеобразна ретроспектива на автора.

Днес, когато 120-годишнината от рождението на Илия Бешков ни подбужда да се обърнем към наследеното от него, екипът на ХГ „Илия Бешков“ в Плевен ни дава среща със завещаната ни негова вселена, безценни фрагменти от която се съхраняват в депата на институцията.

„Спорът за реалността“ на кураторите Памукчиев, Цанев и Василев дава много отговори как живеем. Твърде болезнени отговори в културна среда, за която искреност и добросъвестност вече са мръсни думи.

Един дълго отлаган коментар по повод книгата на Весела Ножарова „Въведение в българското съвременно изкуство 1982–2015“ (2018)

Днес изкуството е пряка жертва на компромиса, който правят и арт критиците, и арт журналистите – безпринципното хвалене на персони, творчества, събития, концепции, които не заслужават подобно отношение.

Изложбата, посветена на 80-годишнината на художника Йордан Вампоров, със сигурност е приносна за много от познавачите на детайлите в българското изкуство след средата на ХХ век.

Пламен В. Петров разкрива мащабна панорама на отношенията между властта и изкуството, културната политика на държавата, постиженията и проблемите на творците през 70-те години на XX в. Върху титаничен обем архиви, мемоари и още хиляди източници авторът гради интердисциплинарно изследване с добър баланс между факти и анализ, солидно аргументирани изводи и оценки.

Обичан, прелъстяван, отричан, възхваляван, Илия Бешков остава верен на собствената игра с живота и отказва да се впише в канона на времето си. Зад порязващата актуалност и остра мисъл, сякаш недостъпна остава неговата свръхчувствителност. Иво Милев прави първи по рода си опит за същностен разказ за този титан.

„Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи“ оправдава заявката да бъде повече от колекция – емоционално пътешествие през изпълнения с премеждия творчески и житейски път на баща и дъщеря. Забележително стилна и модерна, експозицията съчетава известното за Деневи с непознати факти и предмети, за да извае цялостни образи на две белязали цял век личности.