23 март – 8 април 2022
галерия „Арте“, София

За колегите художници и ценителите на изкуството името на Станимир Желев не е непознато, въпреки че то не е сред шумно споменаваните. Живописта му е привличала вниманието на критиката и от участията му в общи и колективни изложби и особено от изявите му в тандем с Атанас Атанасов в техните интерпретации на иконописта и старинната религиозна стенопис.

Но това, с което художникът се представя в галерия „Арте”, е съвсем различно. От първата му самостоятелна изложба в софийската галерия „Александър“ са минали почти 30 години. И това е път, извървян осмислено и самостоятелно. Станимир Желев не е назовал темата на своята изложба. Но ние можем да го направим.

Скали. Този избор не е случаен. В насочването му към скалите се събират

дълбинни пластове на неговата чувствителност и стилистичните му предпочитания

като живописец. Това определя и духовния мост между Ивановските скални църкви от XIV век и визуалните нагласи на XXI век, пред който ни изправя художникът.

Станимир Желев / от изложбата

С какво скалите, един особен сюжет, привличат Станимир Желев? Тази материя от една страна внушава идеята за вечност на земните структури, отвежда отвъд преходното човешко битие, а от друга, поразява сетивата ни със сурова аскетичност. Цветът в платната е заглъхнал, почти изгонен. Затова пък нюансите на бяло, сиво и черно са почти безкрайни. Намирам, че в тези последни свои творби Станимир Желев е постигнал ново качество в своето развитие.

От години сроден с наследството на българската религиозна живопис, той намира свой ход и към фреските от Иваново, вдъхновен не само от вълшебството на тази живопис, но и от пространствата, пробили скалната плът и

запечатали духовния порив на минали времена.

Той не просто е възприел иконографския канон. Успял е да премине границата на познаването, да се вживее в същината на тези образи и да ги въплъти в съвременен език, отстоявайки безкомпромисно своя личен възглед.

Ружа Маринска

+++

Повече за художника можете да научите в неговото портфолио

тук

+++


Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 01 / 2022, 64 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук