29 януари – 12 февруари 2026
галерия „Арт лаборатория“, София

Изложбата на Юлиан Станкулов с подзаглавие Mensura Rerum е третата и последна изява в рамките на проекта „Мечтите са нещо лично“, по който вече бяха осъществени две изложби – през 2024 в галерия „Алма матер“ на Софийския университет и в зала 1В на СБХ – Шипка 6 през 2025.

Общото и в трите експозиции са живописта, концепцията и названието. Проектът е провокиран от едноименния разказ на Айзък Азимов, в който се описва едно далечно и неопределено във времето високотехнологично бъдеще, където повечето хора са загубили способността си да мечтаят, но макар и рядко, все още се срещат мечтатели, чиито фантазии са възпроизвеждани с помощта на технологичните достижения на човечеството и са продавани скъпо на неспособните да използват собственото си въображение. Най-високо ценени са тези мечтатели, чиито мечти са субективно „оцветени“, защото, както казва Уейл, един от героите в разказа, „мечтите — това е лично нещо за всеки индивид“. Творбите и в трите изложби са изпълнени в една и съща живописна техника, косвено вдъхновена от разказа на Айзък Азимов и изобретена специално за проекта, за да отрази субективността на личното възприемане и интерпретация на реалността, субективността на мечтите, чрез които проникваме отвъд ограниченията на материята и традиционните представи. В същото време чрез новосъздадената техника художникът

отразява абсурда на идеята за изкуствено репродуциране на човешкото въображение и иронизира консуматорския подход

като изкривен образ на творческата фантазия. При Юлиан Станкулов класическата техника маслени бои върху платно е приложена по необичаен начин – боята преминава от лицевата към обратната страна на картинната повърхност, където се задържа и се натрупва между нишките. Така обратната страна е тази, която бива показана на зрителя – стойностите се преобръщат, а това е предизвикателство към рутинните начини на разбиране и отношение към света, в който живеем.

Експозицията обхваща две нива, следвайки даденостите на галерията, като светлината изпълнява едновременно смислова и форморазкриваща функция в полутъмното пространство – приглушена и прецизно насочена към всяка една творба. На първото ниво е разположена по-голяма част от произведенията, географска карта, на която са обозначени пътешествията на автора до различни държави, и един зареден с лични емоции обект – стар дървен корниз от дома на художника, върху който е отбелязвано неговото физическо израстване от ранното детство до младежките му години. На второто ниво се преминава през нарочно създадена „пещера“, която води към малка зала с колекция от измервателни уреди – часовници, везни, метроном, компаси, армиларна сфера, секстант, светломери, навигационни уреди, и последната творба от изложбата. Произведенията са обединени от три основни символа: познати уреди за измерване, пещерата, описана от Платон в неговите диалозите с название „Държавата“, и накрая – екранът на мобилния телефон.

Подзаглавието Mensura Rerum („мярката на нещата“) е главният ключ към тълкуването на творбите.

Във всички тях са изобразени части от измервателни уреди, като някои са ясно различими, а други напомнят абстракции. Използвани векове наред, за да служат за ориентири и гаранти на реда и хармонията в човешкия свят (микрокосмоса), който в древните представи е считан за преповторение на божествения свят (макрокосмоса), уредите за измерване са противоречив символ – те утвърждават традиционната представа за ред и съизмеримост, но също така изтъкват относителността на общоприетите критерии за измерване на нещата.

Другият ключов символ, Пещерата на Платон, противопоставя материалния и идеалния свят и понятията, с които си служим в тези два противостоящи свята. В пещерата, за която говори Платон, хората са затворени и оковани, хоризонтът им е стеснен до сенките, които виждат над изградената пред входа
на пещерата стена, но повечето от тях приемат безропотно и робството си, и стеснения си хоризонт. Малцина са тези, които надмогват ограниченията и желаят да преминат през входа на пещерата, за да опознаят външния свят. Художникът приема символиката на пещерата така, както е при Платон – илюзорността на предметния свят (пещерата), съотнесена към трансцендентността на духовния свят (извън пещерата), но открива и друга, не по-малко важна символика – символиката на наложената ни отвън, а понякога и самоналожена граница, за да напомни още веднъж за относителността и субективността на всички познати мерки и ограничения.

И накрая, предпочетените от автора форма и пропорции за присъстващите в изложбата произведения са повлияни от екрана на съвременния мобилен телефон – нашият нов „прозорец“, „новият мащаб“ на света – също толкова относителен и субективно „оцветен“, колкото и всички други.

В „Мечтите са нещо лично. Mensura Rerum“ Юлиан Станкулов обединява концептуалното начало и емоционалния авторски наратив, за да представи колкото философски-поетично, толкова и деликатно-иронично идеята за красотата и необятността на човешките мечти и въображение, които не могат да бъдат измерени с никакви стандартни уреди и мерки.

Лаура Димитрова

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 02/ 2026, с. 34 – 37
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: