Концепцията на изложбата „Драматургия на пространството“ постави един много важен въпрос за теоретичното и практичното осмисляне на пространството в театралния спектакъл, от една страна, и представянето на това пространство, което остава иначе затворено в рамките на спектакъла, в изложбеното пространство. Изложбата, която показа творби на над 30 художници, илюстрира как работи театралната същност на пространството.

Тези експозиции се реализират две години след хрумването и първоначалната идея, когато и светът, и художниците бяха различни. Пандемията промени представи и пространства, предизвика събития, катализира емоции, разруши чакани и установени ритуали. Но замислените преди две години рисунки успяват да съхранят заряда и посланието си. Две отделни изложби на двама автори, с общо заглавие, са част от проект „АРТелие“ на Катедра „Визуални изкуства“.

В тази експозиция са събрани цялата тревога на Марио, цялата му критична мисъл, но и носталгия, всичките му екзистенциални въпроси и желанието му да намери техните възможни отговори. Има го осъзнаването, че настъпва сериозна промяна в света. Има го и стъписването пред едни неприемливи, различни от истинските, хуманни норми...

В четвъртото издание на проекта „Зони на контакт“ на фондация „Поддържане на изкуството в България“ взеха участие 16 възпитаници на Националната художествена академия (НХА), обединени от темата „Вътрешно спасение“. Конкретен повод дадоха два юбилея – 125 години от създаването на Рисувалното училище и 50 години от създаването на специалност „Изкуствознание“.

В „Пълна анонимност” персонажите, маскирани под привидна жанровост, са вплетени в наглед незначителни фонови епизоди и оформят система с богата асоциативност, синтезиран образ на сложни екзистенциални казуси. „Това са частици образност или усещане за нещата, заседнали в моя спомен или въображение, мисли, които ме вкарват в преживявания“, казва авторът.

Двуезичен, илюстриран с керамики и рисунки албум отбелязва годишнината на Димитър Николаев. Съставителят и автор на текста Красимир Илиев описва многократното кандидатстване на Миташки в Художествената академия, бохемския живот на групата ХАВА, съчетанието на характер и свободолюбие с развитие на таланта.

Юлиян Табаков ни потапя в разтърсваща картина на умиращата по наша вина природа. Първата част на изложбата пренася в две свързани стаи: креслото и пушката на ловец срещу колекцията му от трофеи - глави на убити животни с красиви рога, сред тях и няколко човешки черепа. Другата част е отделена със завеса, зад която черните стени са покрити с огромни фотографии от горски пожар на Витоша.