„Времето е безбрежна сила“, е казал един поет за неумолимия ход на времето. Поучени от тази мисъл, ние няколко приятели, решихме да спрем за малко бързия му ход и да напишем книга за един културен феномен – частната галерия „Арт 36“ и за нейната галеристка Камелия Минчева. В спомените на художниците това е първата частна галерия в София и втората след Варна, но хронологията на първопроходците, на пионерите на галерийното изкуство, оставяме на изкуствоведите и на историците на изкуството у нас.

Така или иначе пет години след кончината на Камелия Минчева споменът за нея и нейното дело започва да изтича като пясък през ситото на времето, затова чрез тази книга се опитваме да възкресим нейния образ, да очертаем ролята ѝ и заслугите ѝ за опазване на нашето културно богатство. За тази цел дадохме думата на хората, на които е дала криле в изкуството, на онези, които я познаваха и обичаха, които са правили изложби при нея. Изказваме огромна благодарност на всички, които с готовност и огромно желание се отзоваха на молбата ни да споделят спомените си за нея, както и на нейната дъщеря Станислава, която ни оказа безценна помощ. За съжаление двама от авторите – режисьорът Атанас Киряков и философът Хари Панацидис, не дочакаха излизането на книгата. Всичките 45 спомена в сборника са написани през 2025 г. (с малки изключения) и началото на 2026 г. специално за изданието, подредени са в хронологичен ред спрямо съдържанието на разказите.

Най-точният и верен камертон, безпристрастно свидетелство на 30-годишната мисия на Камелия да подпомага българското изкуство чрез своята галерия са снимките. Благодарение на богатия фотоархив на фотографката Ани Петрова, най-верният хроникьор на „Арт 36“, стана възможно това издание. Всичките около 200 снимки, включени в албума, са доказателство за едно много рядко качество на Камелия – тя успяваше да бъде обединителна фигура в силно индивидуалистичния свят на художниците, при това в едни бурни години, което не бе никак лесно. И още нещо – Камелия Чекарлиева-Минчева даде път на много млади художници, даде първите уроци по изкуство на много журналисти и просто любители на изкуството, а на всички ни – урок по морал, което бе особено ценно в нейния тънък занаят.

Вярваме, че интересът към делото на Камелия Минчева и нейната галерия „Арт 36“ едва сега ще започва да нараства и нейните заслуги към изкуството и културата тепърва ще бъдат оценени. Затова се надяваме, че албумът „Галерия „Арт 36“ и ехото на спомена“ за Камелия Минчева да стане отправна точка за по-задълбочени издания на изкуствоведи и културолози, и за онези, които се интересуват от изкуството по време на прехода.

***

Камелия е родена на 15 март 1936 г. в град (тогава село) Гулянци, Плевенско. От ранна детска възраст живее със семейството си в София. Баща ѝ участва активно в земеделското движение и в изграждането на кооперативните съюзи в България. В детските ѝ спомени присъстват бомбардировките над София, принудили семейството временно да се премести в Гулянци. След завръщането си в столицата учи в Първа софийска мъжка гимназия „Св. Ив. Рилски“. Продължава образованието си в Химико-технологичния институт (ХТИ) със специалност „Органична химия“. Първоначално работи като научен сътрудник по специалността си в Научно-изследователския институт по нефтопреработване и нефтохимия (НИИНН) – БАН, а впоследствие става общински съветник от квотата на БЗНС.

Тези кратки биографични редове едва ли могат да разкрият личността на Камелия, но те дават представа какъв огромен скок прави тя, когато е на 54 години и открива през 1990 г. своята частна галерия в София. И това е човек живял дотогава в спокойната прегръдка на науката, но който намира сили да се впусне в малко познатия дотогава у нас частен бизнес. Много смелост и кураж се изискват да се втурнеш в приключението, наречено галеристика, което няма пътни знаци и правила за движение, няма минал опит, на който да се опреш. Но Камелия има подкрепата на своя съпруг Иларион, който носи бизнес предприемчивостта в кръвта си. Запалена е по изкуството и то не от вчера, има достатъчно житейски опит да се ориентира в сложните дебри на художническия живот у нас. Първата ѝ любов е киното, която остава до края на живота ѝ, но още през 70-те години започва да се интересува от изкуство. Оглежда се за картини, с които да украси дома си, запознава се случайно с Генко Генков, който прави нейни портрети с молив и леко масло през 70-80-те години, разказва дъщеря ѝ Станислава. Тогава те са близки приятели, художникът често гостува на нея и съпруга ѝ Иларион в дома им, нарича я Марлене Дитрих.

В края на 80-те открива творчеството на Димитър Казаков – Нерон, с когото стават и близки приятели. Художникът гостува в дома им, водят дълги разговори за смисъла на изкуството, продължава своя разказ Станислава. Иларион често се отбива в ателието на Казаков, помага в работата му, рамкира картините му. Двамата с Камелия са пленени от разностранния му талант да рисува, да изработва керамика, дърворезба и скулптури от дърво.

Така се стига до датата 26 октомври 1990 г., когато Камелия Чекарлиева-Минчева открива собствена галерия на една от централните софийски улици – на „Г. С. Раковски“ 159, на метри от тогавашната централа на СДС. Първата изложба е на любимия й художник – Димитър Казаков – Нерон.

Две години по-късно напуска този адрес и премества своята галерия „Арт 36“ на ул. „Славянска“ 40, като преобразява мазето на своя брат в изложбено пространство. През 1995 г. заедно със съпруга си Иларион правят Клуб на галерия „Арт 36“ в собственият им дом, в който излагат камерни творби на някои автори, но той не просъществува дълго.

Обаче славата на галерия „Арт 36“ като свободно пространство за показване на високо изкуство на художници от всякакъв ранг – от класици до най-младите, вече се е затвърдила сред културната общественост и то не само на София, а и в страната. Тук излага пловдивската група художници, бургаските колоси, варненските представили на група „Вулкан“, творци от Пазарджик, Търново, Сливен, Трявна и откъде ли не. През 2016 г. Камелия заслужено получава почетно отличие „Златен век“ на Министерството на културата за изключителни заслуги в областта на българската култура и изкуство.

Днес трудно могат да се пресметнат колко изложби са били открити в близо 30-годишната история на галерия „Арт 36“, но интензитетът им е огромен – средно по две на месец, при това организирани от един човек. Едва ли някой би се ангажирал да посочи и броя на авторите, правили изложби при Камелия, но цифрата гони 300, а може би и повече. С риск да бъдат изпуснати много имена, все пак би следвало да споменем поне от уважение онези, които днес са изградили изкуството от 70-те години на ХХ век до 2020 г., когато галерията затваря врати. Това са Димитър Казаков – Нерон, Генко Генков, Кеазим Исинов, Ставри Калинов, Георги Баев, Иван Кирков, Георги Божилов – Слона, Георги Трифонов, Любен Зидаров, Магда Абазова, Цанко Панов, Никола Буков, Атанас Парушев – Шока, Драган Милев – Дари, Чавдар Петров, Петър Дочев, Захари Каменов, Вихрони Попнеделев, Васил Н. Василев, Атанас Яранов, Кольо Карамфилов, Румен Жеков, Красимир Добрев, Надежда Кутева, Володя Кенарев, Атанас Хранов, Стефан Лютаков, Елена Панайотова, Поли Ставрева, Атанас Атанасов, Николай Бузов, Слав Бакалов, Елза Гоева, Георги Янакиев, Петър Змийчаров, Иван Газдов, Пламен Вълчев, Айнур Пехливанлъ, Дария Василянска, Ненко Токмакчиев, Мария Чакърова, Станимир Желев, Ясенка Вайян, Красимир Джидров, Донка Павлова, Живко Иванов, Красимир Зинин, Олга Вълнарова, Кирил Мескин, Надежда Олег Ляхова, Аделина Попнеделева, Милко Божков, Емил Миразчиев, Димитър Келбечев, Ицко Мазнев, Веско Велев, Цветан Колев, Георги Колев, Иван Милев, Иван Кънчев, Петринел Гочев, Момчил Георгиев, Стоил Мирчев, Димо Колибаров, Дафина Моллова, Никола Георгиев – Кайо, Иванка Сокерова, Георги Ткачов, Николай Кучков и още мн. др.

Въпреки напредналата си възраст Камелия до последните си дни продължава с ентусиазъм да ръководи галерията, която по собствените ѝ думи е „моят живот“. Затварянето на галериите по време на пандемията от Ковид-19 я откъсва от общността на художниците. Сломена от необичайното обстоятелство на принудителна изолация, тя издъхва на 1 май 2020 г. в дома си.

Мариана Първанова

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 02/ 2026, с. 40 – 43
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: