Формати и употреба
Всички печатни и електронни визуални материали за изложби и събития на СБХ трябва да съдържат логото ни. При партньорски проекти - също.
Тук можете да изтеглите необходимите формати за употреба.
За художника Стефан Кънчев
Стефан Кънчев / към края на 80-е на миналия век
През 1967 е представен на Trademark internationall, Ню Йорк с 23 запазени знака. През 1994 Стефан Кънчев официално е нареден между десетте най-значими графици в света. В Международния център за запазени знаци в Остенде, Белгия, той е нареден до легенди като Пол Ранд и Сол Бас, Юсаку Камемура, Жак Гарамон, Франко Гриняни, Йосиф Мюлер-Брокман, Ян Райлич, Антон Щанковски, Херман Цапф.
Работата на Стефан Кънчев е удивителна смес от космополитизъм и вярност към българското фолклорно изкуство и визуална памет. Запазените му знаци впечатляват с изобретателните си идеи и своята естетична виртуозност.
„За да доведеш нещата до знак, значи си способен на синтез, за който задължително условие е да познаваш проблема“,
казва Стефан Кънчев, и още:
Приложната графика не е козметичен аксесоар на средата, в която живеем“
Професионалното му развитие започва по трандиционния ред - чирак-калфа-майстор. Син на известен зограф-иконописец от възрожденския град Калофер, той опознава от млад с очите и с ръката си българските декоративни кодове. Работи в екипите на известни български художници още като студент. Към средата на седемдесетте години на миналия век той вече се е превърнал в творец-институция, неоспорим пример не само с естестичния си усет, но и със своята изключителната работоспособност.
Някои от най-популярните логотипи на Кънчев са на TABSO (по-късно авиокомпания „Балкан“), на НДК, на Държавния куклен театър, на „Обществено хранене“, „Петрол“, ЦУМ и, разбира се, на Българска телевизия.
„Каноните остаряват, изостават от динамиката на времето“
„Аз съм за всичко ново. За модерното изкуство. За всички течения, на които времето вдъхва живот.“
Творчество с респектиращ обем
Стотици пощенски марки, книги, плакати, хиляди запазени търговски марки. Новогодишни картички, честитки, рекламни страници, луксозни бланки за писма, етикети, опаковки... Кънчев работи активно – и видимо неуморно – във всички области на графиката. Активен и безкомпромисен е в комисиите, които ръководи в Съюза на българските художници и Центъра за приложна естетика. Критериите му са точно тези, с които се отнася и към собствената си графика – раздвижено и хармонично композиране, адекватност към заданието, грижа за графичния ред и равновесие.
Шрифтовете
Стефан Кънчев познава най-добрите образци в областта на шрифта у нас и в чужбина, използва стиловите характеристики на буквата. Справя се и с трудната задача за съвместяване на латински и кирилски надписи. Създава по неповторим начин нови шрифтове. Българската кирилица дължи много на този майстор, той е актуален и в началото на XXI век. В типографските примери на Кънчев са композирани нови образи, в които съчетанието на знак и типографски елементи са неразделими. Често зрителят дори не усеща, че крайният резултат е постигнат от буква и изображение – два компонента, нееднородни по своята природа.
Запазеният знак
В България все още се използват многобройни лога на Стефан Кънчев. Телевизионните антени днес са почти забравен спомен от миналото, но създаденото от Кънчев лого на националната телевизия (буквите Б и Т, преплетени като антена) е актуално и разпознаваемо. Знакът на „Петрол“ продължава да живее със симпатичния змей, макар самата компания да мина през много трансформации; Съюзът на художниците преодолява кризата на прехода под знака на оставеното от Кънчев лого; черноморските курорти и досега използват изработените от него знаци с вплетени по неповторим начин чайки, вълни, птици, геометрични фигури, символ на минималистични хотели. Повечето български издателства носят неговите запазени знаци. Кънчев показва изключителна изобретателност, ползвайки на пръв поглед ограничените възможности на квадрата, кръга, триъгълника.
Компютърът и ръката
Стефан Кънчев знае точно как, а не само какво. Той безупречно строи логата и виртуозните си калиграфии като съчетания от плътно-празно, визуално-асоциациативно, образ-знак.
„Някои мислят, че компютърът ще им свърши всичко. Техниката пести време, да. Но ръката трябва да пипне компютърния проект, да го направи графично.“
Можете да разгледате голяма част от забележителното наследство на Стефан Кънчев тук:
