На 18 септември 2021 с изложба на самоковски щампи и гравюри от Никола Образописов, Сотир Клинков, Васил Захариев, Наум Хаджимладенов, Зафир Йончев и съвременни български графици бе открита обновената графична база в Самоков.

Обединявайки творби, датиращи от 2014 досега, Digital Archaeology отразява продължаващия фокус на Филип Попов върху граматиката на постхуманизма и трансхуманизма, изправяйки се срещу технологиите и нашето несигурно бъдеще и вниквайки в начина, по който машините са се вплели в самата тъкан на нашия утрешен свят.

Творбите на двете художнички са отражения на реалността чрез лични преживявания, движещи се между абстрактни пейзажи и прецизно изрисувани форми. В тях се създава междинно, безвремево пространство, където се срещат идеите им.

Среща на Аксиния Иванова с произведенията на аржентинския майстор на графичното изкуство Леонардо Готлейб – голям приятел на Гражданска асоциация „Българите в Аржентина“.

Една от най-популярните изяви на секция „Графика и илюстрация“ – форума „Малки графични форми“, се провежда за втори път в галерия КО-ОП в София, домакин на събитието.

Зоран Мише се завръща в ранните си спомени – в необремененото, свободно и въображаемо детство. Чрез вече познатите офорт и акватинта художникът прави завой към тема първоизточник, маркирала най-ранните стъпки на неопитоменото.

Родена преди година поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“ на издателство „Лист“ набра популярност и получи наградата „Златен лъв“ за издателски проект с най-голяма обществена значимост.

В произведенията на Кокимото най-често срещан е въображаемият образ на художника - трагикомичен черен комиксов хибрид между човек и котка. Появява се изневиделица, коментира щяло и нещяло, не обещава добър вкус, а ирония и провокация. Присвоява популярни образи, нагазва в кича и се забавлява с култа към идоли. Антигероят като социална критика. Аргументите срещу това нахалство са напразни.

Да се рисува след Матис и Де Кунинг по различен начин смятах за невъзможно. Докато не видях ГРАФИКАТУРАТА. Нейната поява е великолепен отскок над вездесъщите и вече отдавна досадни псевдоимпресионисти, псевдоекспресионисти, над прехвалените бебешки драскулки на импулсивистите.

Експозицията на 8. международно триенале на графиката София 2019 г. не оставя съмнение за наличие на противоречия или предпочитания към старите класически или към новите дигитални технологии в графиката, а по-скоро показва развитието им в полза на съвременните естетически нагласи.

Камен Старчев минава през различни етапи – от следването на скулптура, през пърформанса и видеото до професионалното занимание с електронна музика и графичен дизайн. Днес вече почти 15 години той работи единствено с компютър.

Биеналето на графиката във Варна е първото не само в България, но е и едно от най-старите в Европа. Идеята се ражда през 1979 г. във Варна. Същата година се провежда първото издание като Национална изложба.

XXI Международно биенале на графиката във Варна представи 239 чуждестранни и 70 български автори, 471 творби от 46 държави. Голямата награда взе Чакрит Лапаудомлоет от Тайланд, специалната – Васил Колев. Конференция отчете приноса на художниците, творили в изоставената фабрика за печки „Вулкан“ от 1976 до 2007 г.