25 ноември – 12 декември 2019
галерия „КО-ОП“, София

Камен Старчев минава през различни етапи – от следването на скулптура, през пърформанса и видеото до професионалното занимание с електронна музика и графичен дизайн. Днес вече почти 15 години той работи единствено с компютър и е един от малцината художници, които виждат отвъд битовото приложение на векторната графика.

Несъмнено изключително изчистеният, неръкотворен вид на произведенията му, далеч от естествени дефекти и колебания, е много привлекателен за окото на съвременния човек. Студената компютърна красота създава съвършен свят, наподобяващ мечта, който в своята прецизност е

в пълно противоречие с хаоса на случващото се около нас.

Ние, зрителите, като че ли имаме нужда от овладения ред и от контрола, с който един от нас – в случая художникът, може да управлява въображаемите светове и съвсем реалните компютърни пространства и възможности. Абсолютната категоричност на рисунките и безупречната външност са първото, което ги отделя от средата. Очакваме подобна хладна перфектност от рекламните материали, графичния дизайн, от естетиката на лайфстайл списанията и уебсайтовете. Това, че я получаваме от произведения, които очевидно са нещо различно, несъмнено ни разклаща, защото не е това, с което сме свикнали.

Камен Старчев / „Без звук, полиптих“, всяка 100 x 360 cm

Оттук идва следващият въпрос. Как нещо, което е така добре технически изразено, може да предизвиква емоции? Образовани сме да се радваме на несъвършенствата, когато се изправяме пред образци на визуалните изкуства. Обучени сме да различаваме трептенията на ръката, които ни карат да се чувстваме комфортно, защото ни показват, че и най-големите творци са хора и могат да сбъркат. Знаем как да оправдаем дефекта и в собственото си съзнание да го превърнем в ефект. Пред работите на Камен Старчев сме малко смутени – не са ли прекалено съвършени, за да предизвикват естествени човешки реакции?

Усещането се засилва и от факта, че авторът предпочита острите форми, които разцепват пространството и като че ли изкормват универсума, забиващи ножове в него. Малко са работите, в които триъгълникът да не присъства и да няма водеща роля – и като изграждащ, и като емоционален елемент. Озъбените форми преобладават (и като че ли в противовес създава цикъла „Добре дошли в Рая (2014), но това само още повече подчертава драматизма на другите работи). Всъщност колкото и безпрекословно красиви да изглеждат, рисунките на Старчев са по-често мрачни и дори зловещи. Контрастът между изящната визия и заплашителните послания е поредното противоречие, което неустоимо ни привлича.

Още една посока, която работите ни откриват, е възможността да разпознаваме отделни елементи от изображението, без да сме сигурни докрай какво точно сме видели. Камен Старчев си играе с образите, подлага ни на изпитание, подавайки ни малки сегменти от реалността.

И точно когато сме решили, че знаем за какво става дума, и увереността ни се е върнала, той ни запраща в някакви неподозирани бездни и ни лишава от всякакви опорни точки.Това, което виждаме, са просто елементи от познатия свят или прониквания на мисълта в непознатото?

Да добавим и мощното присъствие на детайла. В последните работи той е доведен до невъзможни висоти, превръщайки се от орнамент в изграждаща структура. Потъването в него е занимателно и впечатляващо.

Детайлът не е само допълнение, а самото тяло на работите.

Празни пространства се редуват със силно разработени зони. Цветът се включва понякога, но основната игра е между линиите и фоновете, между пълно и празно, тъмно и светло, овално и право, черно и бяло.

Художникът не обича да обяснява с думи какво е искал да каже, освен в случаите, когато произведенията му са придружени с текст („Пречиствателни станции“ I и II, 2013) или са направени по конкретен текст („Тайната на машините“, 2019, по Ръдиард Киплинг). Дори кръщава последната си изложба „Без звук“, като че ли още веднъж да потвърди, че образът не се нуждае от друг шум около себе си, най-вече словесен. В голяма степен обаче картините му „говорят“, и то доста силно. Те звучат като предупреждение – някакви апокалиптични предсказания, които са далеч от простата красота и по-скоро се доближават до кошмарите на нощта и предизвикателствата на деня. Катаклизмите са свързани както с природата, така и със собствените и чуждите демони, страхове и ограничения.

В новите работи авторът разиграва още повече пространствата, населени с драматични образувания като в научно-фантастичен филм и декор за междузвездни битки. Тъкмо когато сме се размечтали и разсеяли от факта на разпознаването или припознаването на отделни мотиви, Камен Старчев засипва нарисуваното с малки парченца, „лепенки“, „кръпки“, които разбиват образа и ни изваждат от унеса. Красотата е поставена под въпрос. Познатото всъщност е далечно непознато.

Фантастиката е част от реалността.

Мария Василева