18 април – 24 май 2024
СБХ – Шипка 6, зали 1А, 1В, 1С
Експозицията „P.S.“, представяща творчеството на Милко Божков в залите на СБХ, е един от безспорните акценти на културната програма в столицата както към настоящия момент, така и за цялата година. Изложбата е част и от Европейската нощ на музеите, факт, който извън конкретните си измерения е носител на много по-сгъстена смислова натовареност. Това е автор, за когото не е въпрос да се впише в богатата канава на съвременната европейска пластическа култура, той е част от нея. И това завоевание е органично именно в отдалечеността си от подобно намерение.
Експозицията е концептуално и практически осъществена от Пламен Моневски, ръководител на Арт център – Плевен. За професионално изкушения зрител яркият и стилен почерк на куратора е познат от редица запомнящи се изложби на територията на поверената му институция. В този контекст гостуването му на столична артистична сцена е повече от заслужено. Стилното и прецизирано до най-малкия детайл представяне дължим именно на неговото посвещаване на изкуството и забележителната последователност в интереса му към творчеството на Милко Божков. Събития от подобен мащаб са ценни както за професионалната общност, така и за всички, които тепърва започват дългия и вълнуващ път на опознаване и общение с изкуството.
Творческият свят на Милко се характеризира с
богат и сложен пластичен синтез и наситена семантична тъкан.
Монолитен и споен, а в същото време екстремно динамичен, той неспирно търси нови предизвикателства, без да попада в клопката на еклектичност и разпиляност. Съгражда свой пластичен канон, който не би могъл да бъде стилово строго дефиниран. Служи си с мрежа от символи, сменящи във времето позициите си по координатните оси, но ядрото неизменно остава монолитно. Тази комплексна иконография на места остава неразгадаема.
Милко Божков / от изложбата
Той е художник, който притежава изявен усет за творбата в нейната съвършена цялост. Всеки елемент (независимо реален или имагинерен) е в прецизна субординация. Самобитната режисура на изобразителното поле, сякаш възпроизвеждаща наблюдение през обектива на камера с множество едновременни гледни точки, въвлича зрителя във водовъртеж от образи и символи, плод на единението между съзнателно и подсъзнателно.
Ключово място в експозицията заемат трите графични серии „Елегия“, „Думи и графити“, „Приказки“. Именно в графичния изразен регистър най-звънко и отчетливо се проявява способността на автора с лекота да преминава междата, деляща фигуративно и абстрактно, действително и условно, зримо и незримо. Линията не само структурира формата, но и се превръща в доминанта в общата оркестрация на картинното пространство. Кръгът, кривите и осите са натоварени с мощен смислов и естетически заряд.
Милко Божков / от изложбата
Оригиналните цинкови плочи на графиките предоставят съвсем различна призма, през която да бъдат видени тези творби, вече добили класически статут. Идеята, преведена чрез езика на линиите, освободена от всичко „последващо“, е звънка в стойности, далеч надхвърлящи традиционните рамки на възприятията ни за произведенията на изкуството поначало.
В тези серии е особено отчетлива и връзката слово – образ, белязала толкова дълбоко цялостното творческо и житейско кредо на Милко Божков.
Милко Божков / „Тайната вечеря“ (детайл), от изложбата
Полиптихът „Тайната вечеря“ е своеобразно ядро в експозицията, обединяващо пластичните, философски и житейския търсения на своя автор. Майсторски съграденият визуално-семантичен опус показва в най-чист вид изключителното умение на художника да достига до универсални прозрения, превръщащи се в мощни нравствени послания в очите на зрителя. На този, чиито сетива са затрептели във фините честоти, които единствени могат да станат проводник на истинните стойности по Пътя. Надвременното, надматериалното, отвъдпространственото са намерили своята обител в тази картина. Тя се явява своеобразен пътеводител из тайнствените селения на това, което за концептуалния ум е непонятно, а за интуицията – изконно присъщо. Тази художествена трактовка, надхвърляща многократно религиозния контекст, който темата неминуемо носи, се извисява в траекториите на деликатно, но категорично заявените нравствени императиви.
Събитие от такава величина, което осветява нашия микросвят, неминуемо транспонира своята значимост и в контекста на макронебосвода, там където са големите стойности в изкуството и където локалното е не повече от графично означение на картата.
Елица Терзиева
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 03/ 2024, с. 13
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:
