СБХ – Шипка 6, зала 1С
11 – 29 юли 2023

През 2023 се навършват 140 години от рождението на Борис Денев. През февруари Художествената галерия във Велико Търново, която от 2003 година носи неговото име, почете паметта му, откривайки мащабна ретроспективна изложба в своите експозиционни пространства с близо 250 негови произведения от фонда на галерията. Откроиха се както едни от най-ярките творчески постижения на Денев, така и редица непознати за публиката авторски търсения, очертаващи важни аспекти от живота и творческото му развитие. В изложбата лесно може да се разпознае отношението на Борис Денев към родния му Търновград, да се проследят странстванията му из българските градове и села и в държавите, през които преминава – Гърция, Италия и Германия, откъдето всъщност остават запомнящи се примери на неговия творчески устрем. Обърна се немалко внимание върху търсенията му в перспективата, портрета и религиозната тематика. В особен акцент в изложбата се превърна отношението му към войната. Няколко месеца по-късно именно това отношение се преоткрива в изложбата „Човек/ът. Следи на фронта – рисунки от Борис Денев“, представена съвместно от търновската галерия и Съюза на българските художници.

Фактологията тук насочва конкретния реципиент на проекта към проблематиката за „Човек/ът“ в творчеството на Денев, търсейки допирателни точки с първата му изложба на военна тематика, състояла се преди точно 110 години. След повече от един век експозиция от 40 подбрани творби ще напомни за онзи важен момент, когато за първи път Б. Денев събира и представя над 170 рисунки с военни сюжети. В нея се откроява плакатът от изложбата през 1913, който днес е част от фонда на галерията, насищайки я допълнително с усещането за една различна епоха.

Борис Денев / Спящ войник, 1913 / Скица за композиция I, 1916

Преди да се навлезе обаче в спецификата на изложбата, следва да се зададе един важен въпрос: кой е Борис Денев? В разнообразието от информационни източници може да се научи много за автора, често определян като художник, пленен от природата и нейната красота, че непрестанно се обръща към любимата тема – Търново, да доловим в творчеството му и една силна и почти неразрушима връзка между природата и историята, но дори и само чрез един акт на хуманност може да се вникне в личността на Денев. На плаката от 1913 най-отдолу е записано: „Продажбите от билетите са предвидени за дарения на сираците, отглеждани от дружество „Напредък“. Нима този благороден акт не говори достатъчно за художника? Нима той не отговаря на въпроса защо темата за човека има толкова сакрална роля в неговото творчество?

Отбелязвайки 110-ата годишнина от рождението на Борис Денев и от гореспоменатата изложба, екипът на галерията целенасочено фокусира вниманието върху една малко позната за широката публика част от творчеството на художника – военната тема, където основен обект на неговите наблюдения и изучаване е „Човек/ът“.

С началото на Балканската война Денев става доброволец санитар в Десети пехотен полк. Всъщност не са малко художниците, които в този период се отдават на военната живопис. Някои от тях обаче насищат композициите си с голяма доза психологизъм, така както прави и самият Денев. В края на 1913 той донася множество рисунки с молив от фронта, голяма част от които са показани в първата му самостоятелна изложба на военна тематика. Тя е и първата изложба от този характер изобщо у нас.

Експозицията, представена на „Шипка“ 6, има собствен ред и логика, които целят смислово да проследят живота и съдбата на обикновения войник.

В началото тя се съсредоточава към онези човешки моменти, предхождащи началото на войната,

после погледът на зрителя преминава през „Мобилизацията“, запомнящ се пример за рисунъчните възможности на автора, и плаката за изложбата, сетне към войнишкия бит, към редките мигове на спокойствие преди и между битките („Спящ войник“, „Опълченци до огъня“ или „Почивка“), за да се насочи към същината на онова, което кара един човек да изостави семейството и дома си в името на общото благо, на земята, на която се е родил, на родината. Накрая се среща с грозното лице на войната, или по-скоро това, което остава от нея („Погребение“, „По пътя за Таляменто“, „Убит кон“). Разнообразието в рисунките на Денев е видно от пръв поглед. В началото рисунката следва спокойното лъкатушене на линията, създавайки усещане за лек и изящен щрих. Такива са творби като „Керванът от камили от град Странджа“, „Резервата в очакване“ или „Резервата на помощ“. Особено ярко е пресъздаден образът на множеството. Изразните средства са толкова въздействащи и същевременно толкова пестеливи, че сякаш тук не присъства множеството, а един човек, една мисъл, един затаен дъх.

Борис Денев / Монте Сант Габриеле, 1917

През 1914 Министерството на войната обявява конкурс за военен художник към Генералния щаб на мястото на тежко болния Ярослав Вешин, който вече се е превърнал в легенда за баталната ни живопис. Журито единодушно избира Борис Денев. Той създава повече от 300 рисунки от случващото се по време на Първата световна война. За първи път в творчеството на Борис Денев на пиедестал е поставен обикновеният войник. Той търси трескаво в своите сюжети истинското лице на войната и с необикновена психологическа задълбоченост го намира в специфични човешки образи, чрез които препраща зрителя към драмата на войната. Наблюденията от първо лице дават нови насоки и идеи за сюжетите му, но същевременно го карат да съобразява рисуването със стремглавия ход на военните действия – трябва да рисува все по-бързо и все по-ловко. Лекотата на щриха му се измества от дебелата и насечена линия. Съществен пример, подкрепящ промяната, е творбата „Скица за композиция“, представена в експозицията. Тук героизмът е по-различен от онова, което битува в общоприетите представи по онова време. Художникът поставя в центъра безименния български войн, изправил се пред куршумите и смъртта.

Героизмът според Денев се проявява и в прекия сблъсък с врага,

в жертвоготовността, но и в тревожното очакване в моментите на затишие между две битки, в борбата с несгодите и лишенията, с природните стихии.

от изложбата

На 1 октомври 1925 министърът на войната издава заповед за уволнение „по собствено желание” на Борис Денев. В спомените си той пише: „През 1925 напуснах длъжността си военен художник, понеже не исках да се обвързвам изключително с военната живопис и понеже забелязах, че военните предпочитат пищните парадни картини, докато моите сюжети бяха само от бита на войниците“. Тези негови думи подтикват публиката към разсъждения около това какво е войната, какво е тя за онези, заемащи ръководни позиции в нея и, разбира се, какво е тя за редовия войник. В изложбата темата за „Човек/ът“ в творчеството на Борис Денев кореспондира целенасочено с идеята за онази единица живот, която е свързана с всички останали. Доколко образът на Деневия човек по презумпция е отделна личност и доколко войната налага друга същност е въпрос на интерпретации от страна на публиката. Налагането или неналагането, овеществяването на конкретния образ обаче неминуемо е обвързано с оставянето на следа във времето. Историята обикновено отбелязва едно военно събитие с неговото начало, край и името на някоя важна личност. Често човешката следа като фактор липсва, а тъкмо тя е другата страна на войната. Именно Човек/ът Денев търси, изучава и представя.

Изложбата „Човек/ът. Следи на фронта – рисунки от Борис Денев“ е една своеобразна възможност за публиката да се докосне до човешката следа на фронта в нейния най-чист и неопетнен вид. До онзи тих героизъм във времето между битките, когато човек остава сам сред многото. Сам със себе си, с мисълта за родината и семейството си.

Мартин Митев

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04/ 2023, с. 10
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: