31 май – 11 юни 2023
Художествена галерия – Балчик

куратор: Христина Бобокова

От 31 май до 11 юни 2023 фестивал „Процес – Пространство“ отбеляза своето 34-то издание, което премина в изключително приятна, творческа атмосфера и богата програма. То протече динамично и под мотото „Археология на щастието“ на три сцени в страната – Русе, Варна и Балчик. Началото беше поставено в Градската художествена галерия – Русе с ретроспективна изложба

в памет на изкуствоведа Димитър Грозданов, създател на фестивала.

Бяха представени капитални творби на твореца, които през 2022 публиката в столицата видя в зала „Райко Алексиев“ на СБХ в изложбата „От въглен към огън“. Куратори тогава бяхме аз и проф. Станислав Памукчиев, добър приятел на Димитър. В Русе изложбата запази същия дух, но добави платна от колекцията на „Природен парк Русенски Лом“ и „Симпозиум Ломеа“; беше представен и каталог с творчеството на Димитър Грозданов.

Русе беше любимо място за Димитър, в което той винаги намираше вдъхновение и успокоение. Откриваше ги и в красотата на реките Дунав и Русенски Лом, и в каньона на природния резерват „Русенски Лом“, и в скалните църкви и историческите обекти в околността. Не на последно място Димитър имаше много приятели, колеги и съмишленици в Русе и областта, което беше и една от основните причини изложбата да бъде показана именно тук.

Димитър Грозданов / без заглавие

В рамките на фестивала се откри още една изложба в памет на Димитър Грозданов, която представи непоказани творби на художника от колекцията на Исторически музей Балчик и галерия „Савчеви“ от Оряхово. Изложбата се откри в пространството на Художествена галерия – Балчик, където Димитър е работил много по време на многобройните издания на фестивала през годините, вградил е от енергията и идеите си в това вълшебно място.

Фестивалът започна своята реална творческа част в Балчик на 2 юни, където посрещна участниците на форума. Мотото на фестивала „Археология на щастието“ провокира всички относно разбиранията ни за най-важното състояние на духа – щастието! Понятието щастие има различни измерения в съвременното общество, виждаме го в нашите ежедневни пориви, търсения, емоции и действия, чувства и реакции, които ни доставят удовлетворение от живота, удоволствие или пък обратно – правят ни нещастни.

В американската Декларация за независимост е записано, че

„изконно право на всеки човек е стремежът към живот, свобода и щастие“.

Предполагам това би трябвало да е така навсякъде по света или по-скоро е заложен биологичен рефлекс. Щастието е динамично състояние на духа, което зависи не само от нашите нагласи и действия. Напротив, то се влияе от много външни фактори, които често не зависят от нас самите. Неслучайно от 2011 Общото събрание на ООН приема резолюция, с която призовава своите страни членки да оценяват щастието на своите граждани в така наречения Индекс на щастието, с който фактически измерват удовлетворението на жителите си от живота, който водят в своята страна, и е своеобразен ориентир за успеха на държавната политика.

Индивидуалните вълнения, отнесени към ежедневните проблемите, вълнения и страсти, както и отделни факти от живота и дефекти в обществото,

отнесени към темата за щастието, напредъка и промените около нас и на които ставаме свидетели в съвремието, намериха отражение в творчеството на участниците във фестивала „Процес – Пространство“.

„Процес – Пространство“ / от изложбата

Поканени да участват бяха съвременни творци от България и чужбина, работещи в различни жанрове, и все пак неусетно се очерта издание с изявено живописно присъствие.

Сред участниците е популярната художничка Силвия Богоева, която не измени на себе си и най- вече на чувствата си чрез живописта, създадена в памет на Димитър Грозданов. Мисля, че изненада за всички беше прогресивната Илиана Илиева, която чрез класическата техника на живописта комбинира хиперреализъм, попарт елементи и донякъде социална документалистика. Пловдивчанинът Константин Константинов експериментира безкомпромисно на границата между стрийт арт, експресионизма и абстракцията, чрез експерименти с рисунката. Варненската млада звезда София Димова, развиваща концептуално в своите проекти социални и актуални теми, ни предизвика с арт инсталация, която използва характеристиките на пространството за драматичната прямота на посланията си. Преподавателката по изкуство от Сорбоната – Иглика Христова, разгърна темата на фестивала в пърформанс, който детайлно анализираше посетителите чрез авторска микротерапевтична консултация, базирана върху интерпретация на микроскопични изображения. Двойката YOKO/INA, известни със своите ярки абстрактни арт творби, заложиха на екшън-пейнтинг платно, рисунки и обект в „цветовете на щастието“, създадени само с привидна импровизационна лекота. От Холандия пристигнаха и работиха в тандем художникът Ник Твалфкховен и кураторът Марко Майер. Те се заявиха убедително с абстрактна живопис, която проследи щастието през най-интимните вътрешни състояния на човек, свързани с любовта, приятелството, родителството, грижата за близките, споделеността на радостта, но и болката. Използвани са визуални знаци и типографски похвати, обвързани с директни послания и графити техники. Отделно Марко Майер изследва и документира работата на участниците, като илюстрира инсталационно процесите.

Марко Майер / Traces of Togheterness

От Литва специално за форума пристигна художничката и изследовател Вилма Силейкиене, която анализираше детайлно Балчик като специфика на мястото и „отпечата“ характерни елементи на средата в работата си. Мариус Стролиа от Литва, учител на деца със специални потребности, с изключителна сетивност преобразува пространството на изложбата с деликатна живопис. Сред дистанционните участници на фестивала са известният български актьор Николай Сотиров, който показа една непопулярна страна от себе си, а именно тази на художник абтракционист. Той представи творбата си „Възкресение“, която обвърза емоционално с мотото. Катрин Томова, която със сериозен размах се позиционира сред водещи жени в българската живопис, не изневери на себе с платното „Археология на щастието“.

Изданието на фестивала през 2023 е голямо и много пъстро на събития,

но не бих се справила без помощта на новото попълнение в екипа на фондацията – арт директорът ни Рада Якова, която допринесе с много енергия и идеи. Тя се включи във форума, като през 2019 беше и участник в изданието в Русе – „20+30=Сливане“. Нейният принос тази година освен като организатор е и като художник в изложбата „Археология на щастието“. Тя представи „Розов облак“, проект със силна социална насоченост към ненасилието над жени и тяхната важна роля в обществото.

Успоредно с работните процеси в Балчик в КЦ „РеБонкърс“ във Варна на 8 юни се откри изложба „Тухлата/ 2023“. Това бе дългоочаквано събитие за всички 118 участници, които се бяха включили преди това в акцията на фондацията, която се проведе през месеците март – април в цялата страна. Акцията и изложбата предизвикаха много дискусии и реакции поради нестандартното си експониране и идеите, които носи първоначално концептуално. Изложбата е част от две летни фестивални програми – на „Процес – Пространство“ и на „Август в изкуството“.

Вълнуващият финал на фестивалната програма в Балчик беше уикендът 9 – 11 юни, който обобщи основния фокус на форума – съвременното изкуство в неговите художествени проявения, популяризиране на съвременно изкуство и творци, разглеждане на проблеми и възможности за развитие на съвременното изкуство в България. Тогава се откри финалната изложба „Археология на щастието“, но се проведе и еднодневен форум „Проблеми и перспективи на съвременното изкуство в България / 2023“. Гост-лектори на дебата бяха специалисти в сферата на съвременното изкуство, творци, журналисти, активни анализатори на средата, които да представят свои мнения, наблюдения и позиции по теми с акценти: познанията и възприемането на съвременното изкуство в България; публики за съвременно изкуство в страната; експониране, изложбени пространства и музеи за съвременно изкуство в България; пазар и колекциониране на съвременно българско изкуство.

Философът, културолог и анализатор доц. Георги Лозанов откри форума, като постави акцент на това, че публиката в България като че ли все още не разбира достатъчно добре същността на съвременното изкуство и неговите форми, проявления и концептуалност. Проблемът около възпитаването и приучаването на публиката към такъв вид изкуство е основополагащ и това е именно една от възможните перспективи за работа и развитие. Сходни проблеми отбеляза художникът Греди Асса в своя анализ, който се базира върху проблемите, срещу които се изправят творците в тази област, като липса на финансиране, на разбиране, на достатъчно пространства за експониране, а от там на цялостно разбиране на гилдията от страна на институции и общественост. Това засяга и темата за колекционирането на изкуство и пазара, който е нерегулируем и без определени законови механизми за контрол и влияние. Маргарита Доровска, в ролята си на директор на Музея на хумора и сатирата в Габрово, върна дискусията към една реална и напълно възможна ситуация и проект, който може да донесе много благоприятни дивиденти на България. А именно създаването на Център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово, където е роден художникът. Това е инициатива, която има огромен потенциал, най-вече за размах и развитие. Идеята беше представена чрез видео презентация, цялостната концепция за този проект, който има своя публичен международен дебют на Венецианското архитектурно биенале през лятото на 2023. Интересен поглед отвън на страната ни и развитието на изкуството в не, сподели художничката Иглика Христова, която е и преподавател по съвременно изкуство в Сорбоната в париж. Нейните наблюдения и изводи са базирани на активна комуникация с артисти от страната, лични преживявания и съпоставки с външни на България художествени решения и проекти. Темата за анализирането, статистиката и правилното събиране на данни от всеки даден арт ивент бе поставена от Ралица Герасимова – куратор и менажер на културен център „РеБонкърс“ във Варна. Статистиката, която е много подценявана от много мениджъри на събития в областта на културата и изкуствата е всъщност това, което дава реалния отговор на въпроси как и накъде да се движим в избора си на стратегия при изграждането на даден проект. Статистиката е важна предпоставка и предимство при кандидатстването по програми, които финансират този тип инициативи. Тандемът Теодора Константинова и Радослав Механджийски засегнаха интересна тема, която са изследвали в своите проекти, покрай платформата за съвременно изкуство и култура Art & Culture, която менажират. Тя засяга българската публика и изследването на нейните реакции, когато им се представя съвременно изкуство и изобщо изкуство. Техният анализ даде много интересни отговори на въпроси и грешки, които са правени при контакт с непрофесионална и неподготвена аудитория идваща от други сфери на развитие. За финал на форума бе излъчена част от документалния филм на 5New Artist Studio „Откъде накъде българско изкуство“, относно българската колекция в музея на Уго Вутен в Белгия.

Участници във фестивала „Процес – Пространство“

Тази година фестивалът намери голяма финансова и материална подкрепа от много страни, като Община Варна и Община Балчик бяха водещи партньори и домакини. Работата с колегите по места в градските галерии в Русе, Варна и Балчик бе удоволствие и приятна екипна дейност. Частните организации, които ни подкрепиха, ни дадоха приятната мотивация и надежда, че изкуството ще намира съмишленици все повече и повече. А това е чудесна отправна точка за дългосрочни хоризонти за развитие за розово бъдеще. Сплотеността, добрата комуникация и взаимодействие между всички участници, лектори и гости на фестивала създадоха приятна и ползотворна творческа атмосфера. Създадоха се топли, приятелски взаимоотношения, които само допълваха работата, и съм сигурна, че ще прераснат в бъдещи възможности и реализации.

Христина Бобокова

+++