Българското участие в Квадриеналето за сценография в Прага – 2023

Пражкото квадринале за сценография, театрален дизайн и архитектура е най-големият и престижен форум в света, в който от самото му създаване през 1967 България участва без прекъсване. На всеки четири години градът се трансформира в огромна театрална сцена, която събира на едно място сценографи, дизайнери, режисьори, артисти и публика от целия свят, а експозициите са обединени под една обща тема. Тази година тя беше Rare или „Рядък“. Кураторите мотивират избора си с необходимостта от нови възможности за създаване и преживяване на изкуството, която възникна по време на строгите ограничения, но също така и от силната необходимост от истински контакт между хората, който преди пандемията всички приемахме за даденост. Непосредствените срещи между хората през тези две години на изолация станаха редки, дори уникални. Тъкмо на това човешко, лично, просто, уязвимо, интимно ниво се ражда изкуството според организаторите. А стремежът към личното общуване и персоналната среща между артисти и публика действително беше една от силно изявените тенденции в рамките на 15-ото Квадриенале както в основната изложба на страните и регионите, така и в студентските експозиции.

В тази посока на търсене на редкия, уникален човешки контакт, който се случва само тук и сега, беше решен и българският павилион. Комисар на националното участие беше сценографът Петя Боюкова, която бе избрала един интересен поглед към работата на театралния художник. А именно

да постави фокус върху театралния костюм и реквизитите или малките театрални предмети,

които сценографите изработват за представленията. В експозицията участваха театрални обекти и костюми на 30 сценографи, а за тяхното активно представяне пред публиката в Прага (не само статично изложени по стелажите) Петя Боюкова и Марий Росен създадоха един непретенциозен, искрен и в същото време зареден с деликатно чувство за хумор и дори самоирония пърформанс. Като основа за неговия сценарий (дело на Иванка Могилска) стават предварително направени интервюта с всеки един от авторите на обектите. А актьорът Александър Митрев всеки ден представя по трима от тях.

Любопитният ход тук е, че след всяко дефиле предмети от експозицията се продават на реален търг и публиката е предизвикана да им придаде ново значение. Чрез акта на покупката или показвайки, че конкретен обект за някого има стойност, той вече се превръща в самостоятелно произведение, престава да е част от „големия” образ на спектакъла и заживява нов живот. В пърформанса на живо освен Александър Митрев участват още режисьорът Марий Росен, сценографът Невена Георгиева, дигиталните артисти Албена Баева и Момчил Алексиев, както и писателката Иванка Могилска, а в последните няколко дни от събитието и Петя Боюкова, всички те – в поддържащи роли, представящи и играещи с отделните предмети.

Благодарение на този перфомативен подход авторите на павилиона повдигат важни въпроси, свързани с другата страна на спектакъла. А именно какво се случва с цялата материална част: декор, реквизит, предмети, костюми, след като сценичният живот на представлението е приключил? Тези предмети имат ли смисъл и стойност за някой друг освен за създателите си? Част от тези обекти попадат в театралните музеи (там, където съществуват такива), историците обикновено им придават стойност, като ги поставят в различни експозиции и по този начин представят част от веществения свят на театралното представление – физическите следи, които то е оставило. По тях могат да бъдат проследени развитието и тенденциите в даден исторически период, както да се видят естетическите процеси, от които са повлияни сценографите. Какво се случва обаче с всички останали материални свидетелства от театралното представление, които не могат да попаднат в музея и да бъдат съхранени? Някои вероятно биват преизползвани в други спектакли, други са рециклирани прилежно, а трети вероятно продължават да престояват в мазетата и таваните на сценографите, докато един ден не бъдат изхвърлени като обикновен боклук. А биха могли да се превърнат в произведения на изкуството в нечий дом или да бъдат рециклирани в красива мебел или нещо друго.

Преосмислянето на театралната вещественост чрез изваждането от сценичния контекст

и поставянето ѝ в нова среда я пренася от театралната сцена в сферата на дизайна, на изящните изкуства, които вече нямат нужда от актьора и режисурата, за да съществуват, но все още имат нужда от своята публика, която да им придаде смисъл. „Късни находки от антропосцена” успя да предизвика интереса, но и да повдигне дискусия сред публиката на Квадриеналето. Всеки ден през павилиона преминаваха десетки посетители, които наддаваха за буркани с театрална магия, златни кутии за важни мисли и какво ли още не. Показателен е фактът, че за десетте дни на форума българската експозиция беше посетена от над 3500 души.

Освен физическото измерение на експозицията българският павилион има и дигитално такова. Специално създаденият сайт (findings.bg), чийто автор е Албена Баева, представя всеки един от 30-те сценографи чрез техните биографии и постановки, от които са избрали да представят предмети за изложбата. Платформата дава възможност за един много по-богат и обстоен поглед към експонатите и техните автори. В същото време обаче тя би могла да се превърне в един дългосрочен проект, който да събира постиженията на българската сценография.

Друг интересен аспект от изминалото Квадриенале беше съпътстващата изложба „Мост през времето“ в Българския културен институт в Прага, с куратори Хана Шварц и Петър Митев. Те представят работата на водещите сценографи в годините между 1960-те и 1980-те, които имат и същностен принос за развитието на българския театър. Също така те са и постоянни участници в Пражкото квадриенале от самото му създаване. По този начин изложбата действително е мост през историята на българската сценография, през миналото към съвременността, която е представена в основния модул на Квадриеналето чрез работата на младите театрални художници.

Въпреки всички положителни отзиви за участието на Българи, както в настоящото издание на Квадриналето, така и в предишното, важно е да бъде направена равносметка, най-вече за приемствеността и подхода към тези участия, които са значими не само за самочувствието на отделните артисти, но и за имиджа на страната.

Албена Тагарева

+++

Българският павилион на 15-ото Квадриенале се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Столична програма „Култура“ 2023.

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 03/ 2023, с. 10
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: