ГХГ – Пловдив, изложбена зала „2019“
2 – 31 март 2022

Обединявайки творби, датиращи от 2014 досега, Digital Archaeology отразява продължаващия фокус на Филип Попов върху граматиката на постхуманизма и трансхуманизма, изправяйки се срещу технологиите и нашето несигурно бъдеще и вниквайки в начина, по който машините са се вплели в самата тъкан на нашия утрешен свят.

Поглед в изложбата на Филип Попов Digital Archaeology

Използвайки архитектура на подредени и строги форми, произведенията стъпват върху способността и чувството за визуално усещане на наблюдаващия. Тези смущаващи погледи в бъдещето могат да се считат за части от ръководство, предлагащо координати, които сочат към огромна и постоянно разгръщаща се мрежа от визуални, социални и политически връзки и разкриват възможното радикално възприемане на технологията.

Филип Попов  / Изложбата в ГХГ – Пловдив, зала „2019“

Филип Попов включва широк спектър от препратки – от графичната идентичност на сложни електронни платки и структури на футуристични градове до иконографията на картите и лингвистиката на антропологията.

Методите на симетрия, дублиране и огледалност са видими в процеса на създаване,

както и творческото изследване над потенциала на цветовете да влияят върху пространственото възприятие. С определен набор от точки и координати, тази самогенерираща се система остава за интерпретация, движение и промяна – от размисли за абсолютното съвършенство на технологиите до господството на машините и загубата на свободна воля.

Филип Попов / поглед в изложбата

Най-ранните произведения в изложбата, от цикъла TransOrganic, разкриват сложни геометрични системи и форми, които създават усещане за непреставащо вътрешно проучване. Тези творби със своята усърдна мрежа от детайли нарушават всяка представа за естествен, органичен свят, предизвиквайки

дистопични визии за цяла вселена от научни взаимовръзки.

Това е прозорец към бързо приближаващото се господство, проводник на една бъдеща реалност. Чрез тъмна материя, изпъстрена от блестящи линии на електрични цветове, Попов представя антология от данни, която заема, но и контролира пространството.

Интересът на художника към картографирането и геометрията е още по-очевиден в произведенията от поредицата Para Bellum, които имат милитаристична тема. Този цикъл изглежда поразително съвременен, като дежавю на това, което може би предстои. Милитаристичната тема заимства пънк, контракултурен подход, но също така вмъква множество отправни точки, представени ефективно в изображенията. Попов включва множество препратки – иконографията на картите, GPS технологията, както и движението на машините в пространството. Провокирано от прецизните линии на творбите, окото на зрителя навлиза във всички ъгли, търсейки да погълне и анализира цялата информация.

Цикълът Order изследва музикални и философски загадки чрез точни геометрични форми и пространствени отношения. Изпразнени от цветове, тези строго хореографирани представления говорят за ред, контрол върху всеки аспект от живота и ума. Те отразяват заплахите, дебнещи около нашия свят – суперструктури, технологии и организация, които допълнително задълбочават ироничното противоречие. Тук математическите алгоритми и векторната графика задават параметри кое е възможно и кое не, но самият човек винаги е търсел закономерност и регулярност във вселената, за да намери сам смисъла на всичко.

Привидно неподвижни, формите вибрират с някаква вътрешна музика, написана визуално.

Конфигурациите имат подобие на пластичност, сякаш се движат в пространството като парчета хартия или материя, като същевременно използват чисто линейни форми. Те се свързват, танцуват и взаимодействат, за да създадат авторитарна структура на действие, като тяло, звук и жест се преплитат в драматичен резултат.

Серията Posthuman разкрива ключовите герои, обитаващи пространствата, създадени от Попов. Всички действащи лица са свързани, образувайки динамична единица, която сякаш не почива – винаги анализира, сондира и изследва. Създавайки усещане за обемно натрупване и освобождаване, тя изглеждат като увеличено прозрение за някаква визуална аналогия на кодирането. Хоризонтално и вертикално подредените форми се пресичат, но индивидуалната им роля бива отказана. Тези произведения служат като предупреждение – човекът е достигнал своя еволюционен връх и е влязъл в ерата на изкуствения интелект, който ни превъзхожда. Въпросът на Попов относно структурните правила и регулации ни напомня, че се нуждаем от независимост, чрез която да създаваме и действаме свободно. Функциониращи като непрестанен аморфен генератор на противоречието, образите смущават зрителя и служат като предупреждение за цивилизацията в този момент. Тези структури пасват ли ни наистина?

Paleomatic ни връща до епохата на Евклид и интерпретациите на физическото пространство. Това са образи на творческо откритие, реципрочна взаимосвързаност между субективното вътрешно пространство на човешкото познание и обективното външно пространство. Като пример за това красиво прозрение и страст към търсене на неизвестното, произведенията изследват въпроса „как“ и очевидните причини за сътворението.

Задълбочавайки се във вселената на трансхуманистичните същности, Monologues and Prayers черпи от ритъма на този футуристичен свят. Роботизираният вид на творбите се затопля от смелите и почти истерични цветове, които служат като препратка към народните занаяти и исторически акумулации. Графичните редове наподобяват модерни електронни платки, които се носят в потока на някаква халюциногенна фантазия и психеделична паралелна реалност. Този цикъл се превръща в пътуване до границите на въображението на една неопределена възможна цивилизация и нейния фигуративен свят. Зрителят е развълнуван да разбере психологията на пространството и неговите ключови герои, свързани в технологична биомимикрия.

Ако предишните цикли на Филип Попов представляват близък поглед към вътрешния свят на тези футуристични структури и герои, най-новите творби на Попов от Bunker City и Zero City разкриват живота им в мащаб. Творецът винаги е формулирал инженерни формации, които действат едновременно като интериорно пространство и сложни мрежи. Неговите произведения ни напомнят за нашата опорочена екосистема и градовете, които обитаваме, в един момент прекомерно пренаселени, но някак си съществуващи с потенциала да бъдат изоставени. Поразявайки зрителя със своята сложност и натовареност, градовете-космически кораби се носят в самотно пространство. Всеки град изглежда отчужден и апатично затворен във вътрешните си функции. Изследвайки напрегнатата връзка между статичната околност и натоварената си сложност, тези носещи се в космоса станции поразяват въображението със своето точно изпълнение и свръхмодерно оборудване. Човечеството, преследвало свещени символи и смисъл, бива заменено с технология, която поддържа и подхранва живота.

Велизара Иванова


+++

За автора

Роден през 1964, Филип Попов прекарва няколко години от детството си в Германия, където формира идеите си за единство между изкуство, архитектура, дизайн и технологии. Учи изкуство в Академията за изящни изкуства в София, преди да се премести в Базел, за да учи в Kunstgewerbeschule и по-късно да живее в Цюрих. Излагал е в международен план, включително самостоятелни изложби в EASA, Западен Берлин (1988); галерия Акрабов, Пловдив (1990); галерия Art 36, София (1991 и 1992); галерия Sapio, София (1993); EKG, Wetzikon, CH (1993); Фондация Бинц 39, Цюрих (1994); Галерия Studio Spectrum, София (1994); Kunsthalle Liesthal, CH (1996); Общинска галерия, Варна (1996); Галерия за Чуждестранно изкуство, София (1997); Галерия Ата-Рай, София (1998); галерия ArtFront, Токио (2005); Градска галерия, Смолян, (2010); галерия Алгара, София (2013); Есенни изложби, Пловдив (2014); Синята къща, Пловдив (2014); галерия Алгара, София (2014); Soulkitchen, София (2015), Галерия Алгара, София (2015); ARThall Vivacom, София (2017); Soul Kitchen, София (2018); Съюз на българските художници, Шипка 6, София (2020); галерия Структура, София (2021).

Филип Попов е участвал в множество групови изложби, включително Фондация Бинц 39, Цюрих (1994); Kunsthalle Liesthal, CH (1996); Theatre des Augenblicks, Виена (2002); Градска галерия, Добрич (2004); галерия Credo Bonum, София (2008); Съюз на българските художници, София (2009); симпозиум taschе-taschе, Saint Lo, Нормандия (2012); галерия Раковски 36, София (2016); галерия RedDot, София (2016); Годишна изложба Allianz, София (2016); TEA Art Space, София (2016); U P.A.R.K. Галерия, Пловдив (2017); галерия RedDot, София (2017); галерия Credo Bonum, София (2017).

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 01 / 2022, 50 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук