3 – 27 април 2025
Художествена галерия – Русе
Стефан Кацаров е донесъл тук целия свой свят. Работите варират в хронология, материал, жанр и настроения. Ранните неща, които успяхме да намерим, са „Пейзаж“ и „Портрет на шоп“. Те са правени във втори курс на Художествената академия, в началото на 60-те години на ХХ век. Последната взехме от статива на художника оня ден.
Стефан е художник на пейзажа. На краченето до изтощение сред натурата и потапянето в нея. На намирането на гледни точки. Някои от тях – любими. Виждала съм десетки варианти на терените на Мечка – в различни материали, светлина, годишни времена. От моливни рисунки, през гваш, акварел, пастел, въглен и масло до царицата – яйчената темпера. Малко автори владеят тази класическа техника. Още по-малко я работят в тези мащаби. Особеният мат и наслагването на цвета са типични за темперна та живопис на Кацаров. Деликатен майстор на хармониите, може би повлиян от музиката, която слуша и разбира дълбоко, както и звученето на природата. „Исках да рисувам пейзажи“ – казва Стефан Кацаров, „обаче нямаше такава специалност в академията. Затова пет години рисувахме фигури и портрети с техните характери“. Наложило се е характера на пейзажа да изучава сам. Удало му се е.
Стефан Кацаров / Пейзаж, 2001
Срещала съм Стефан Кацаров по баирите в Русенски Лом. По цял ден скитащ със скицник и фотоапарат. Преди е мъкнел кутии с маслени бои и платна. По претъпкани автобуси и насечени терени. Рисунките с туш и байц от Париж и Прага, холандските канали и созополските лодки, пейзажите от Крим и Китай – Кацаров е скитал с пословична последователност на изследовател на пейзажа в дълбочина и от натура. Което не е лесно. Гонили са го кучета и пияници, закачали са го луди, говорили са му на чужди езици неразбираеми неща, но той религиозно си е рисувал пейзажа. По начина, по който го прави Стефан, това е спортна дейност, свързана с много ходене пеш с огромен багаж, в сложни терени и обстановки, в дъжд и сняг.
„Когато картината е мокра, слагаш вестник, за да не изцапаш хората в автобуса“. Зад всяка картина и рисунка има история – на перипетиите по намирането на гледната точка, на рисуването, замръкването, прибирането. Живот – приключенски!
Стефан Кацаров / Детски портрет, 1976
Понякога шлюзът на канала се отваря и лодките потъват, понякога отсичат дърво или прокарват път. „Развалиха ми пейзажа“ – се оплаква Стефан. Гризайлите; деликатните моливни рисунки, където стакатото на молива удря върху хоризонтално положените мазки на предния план; нервюрите на сухия пастел върху цъфналите дървета; решителната рисунка с въглен върху композицията, мазките на малката четка в масления пейзаж – вариациите на жеста на Кацаров са в диапазон, рядко срещан при художниците в тази широта.
Учили са го, че в „една изложба трябва да има портрети, голи тела, натюрморти и пейзажи“. Тук е така. Най-вече – пейзажи. Благодаря на Стефан за това, че събра и показва работата си на русенската публика и на гостите на Художествената галерия. Радваме се, че в Русе живее и работи автор от ранга на Стефан Кацаров!
Еслица Попова (слово при откриването на изложбата)
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 02/ 2025, с. 90
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:
