11 – 23 март 2025
Балабановa къща, Пловдив

Явор Костадинов представя съвременно изкуство в Балабановата къща с изложбата си „Under. Over. Near. Far. // Под. Над. Близо и далеч.“ по покана на Общински институт „Старинен Пловдив“. Изложбата на Явор Костадинов включва произведения от последните пет години, като поставя акцент върху рисунките и скиците в малък формат. Това са т.нар. ескизи и „подготвителните“ работи – тези, които често са първата визуална итерация на определена идея. Идеята, която търси процеп някъде във взаимодействието между съзнанието и ръката на рисуващия, през който да се яви във веществения ни свят.

Поглед в изложбата

В експозицията намират място както работи от първата половина на 2020 – наситеночерни и експресивни рисунки с акрилна боя и туш, живописни платна (в тях конкретиката се разтапя постепенно), така и по-меки и флуидни работи приблизително от последната година. Свързващото звено помежду им е интуитивно базирана линия, захранвана от въображението или спомена. Това са образи без конкретни координати във времето и пространството; работи, в които материята на живописта или рисунката живее, диша, вибрира, плаши или привлича. Попадаме в различни пространства – открити, вътрешни, външни, неопределени, понякога обитавани от същества, двусмислено свързани с живата и неживата природа в картината.

Явор Костадинов / Гората от дърветата, 2025, маслени бои, фазер, 70 х 60

Една голяма част от рисунките са изложени на индивидуално подготвени основи, които добавят към усещането за фрагмент или част от пъзел парченцa отчупена реалност. Тези вариращи форми оставят настрана добре познатия и практичен правоъгълник и търсят композиционна кореспонденция с образа.

На допълнително идейно ниво изложбата е размишление върху топоса, който припознаваме при общуването с картинното пространство. „Къде“, колко „близо“ или „далеч“ се случват или съществуват образите в една рисунка или картина? Каква е ролята на условността на пространствените категории и как те се проявяват при възприемането на образа. „Къде“ се случва образът, нарисуван по въображение? Доколко е силна връзката с изходните първообрази? Присъствал ли е в „стаята“ или „под водата“ рисуващият? Това непрогледно гъста гора ли е, пред която сме се озовали, или са само няколко дървета, които препречват погледа ни? Всеки образ ли е композитен? От едно и също „място“ ли идват сходните образи? Как рисуването ни дава възможност да се взираме в невиждани места? Как автономията на образа е способна да поражда?

Пресинфо от галерията

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 02/ 2025, с. 71
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: