Експозицията на 8. международно триенале на графиката София 2019 не оставя съмнение за наличие на противоречия или предпочитания към старите класически или към новите дигитални технологии в графиката, а по-скоро показва развитието им в полза на съвременните естетически нагласи. Преди повече от половин век, през 1965, германецът Георг Нес за първи път представя в изложба графични отпечатъци с дигитално генерирани образи. Днес, във второто десетилетие на ХХI век, светът съществува в измерението на една глобална мрежа, в която непрекъснато общуваме дигитално. Тази технология с тотален обхват йерархично пренарежда световния ред посредством универсалния език на цифровите алгоритми, които виртуално генерират нови и нови идеи и продукти.

Целият процес на индустриалното производство, включително и на културните индустрии с различните видове изкуство, е проектиран и реализиран с използването на възможностите на компютърния инструментариум, т.е. през машината и с нея като инструмент.

Неминуемо това се отразява и в най-масовото, доскоро дефинирано като най-демократично изкуство – печатната тиражирана графика.

Логичен е фактът това да се случва и в съвременното изкуство, в което новостите навлизат първо през инструментите на графичните техники и печат. Осъвременяването на технологията за графиката се отличава като силно динамичен процес и е част от общия процес на индустриално развитие на технологиите. Ако погледнем назад във вековете в исторически дискурс, виждаме въвеждането на десетки нови техники в графичното изкуство, както и използването на всевъзможните им комбинации, което до епохата на постмодернизма не беше типично в такава степен за технологията, методите и похватите на другите видове изкуства, като например живопис и скулптура.

Днес наричаме класически тези техники на графиката, които като творчески процес са ръкотворни и в които художникът участва от създаването на произведението до неговото тиражиране като автор и изпълнител. Исторически това издигна печатната графика на равнопоставено място с другите кавалетни изкуства през ХХ в. Тогава се организираха и първите големи международни и световни форуми на това изкуство, в които се толерираха най-вече класическият език и постиженията в технологията на печатната графика. Актуален поглед към регламента на едно от първите в Източна Европа – Международно биенале на графиката във Варна, както и на някои от националните графични изложби у нас, показва, че все още няма актуализация на регламента за участие спрямо новите технологии. Това формално може да се отдаде на нежеланието на организаторите да предефинират състоянието, в което е и се развива съвременното графично изкуство. Още през 2014 седмото издание на МТГ в София даде заявка за адекватност при организацията си, като покани куратори от чужбина, които да представят съвременните тенденции в графичното изкуство. От друга страна, организаторите на Софийското графично триенале проявиха компетентност спрямо тези проекти, които да бъдат свързани с представяне на цялостна концепция, разкриваща в произведенията на художниците използването на нови дигитални технологии и визуални идеи. Такъв беше проектът на бразилския художник и куратор Жозе Гедес „Дигитално говорене“. В него участваха 10 от водещите латиноамерикански графици. Организаторите поканиха тогава и още един кураторски проект – на известната словенска кураторка и критичка Бреда Шкрянец. Двата проекта показаха графики, създадени с използването на компютър, които не биха могли да бъдат постигнати по друг начин. В по-голямата част от тях бяха използвани фотографски изображения с определена степен на дигитална обработка, която замества техниката на традиционните графични техники. В други образци художниците изследваха знаци, символи и така концепцията инфилтрираше теорията в идейното съдържание на визията. Едно сравнение между двете издания на триеналето показва как в рамките на три години някои авторски идеи са се превърнали в нови идеи за графичното изкуство и са получили глобална популярност.

+++

За Осмото триенале на графиката

В осмото издание тази тенденция е продължена с представянето на три кураторски проекта:
„Контрол на невъзможното“ на проф. Едвин Драгичевич от Хърватия е авторско представяне, което отразява екзистенциалното мислене на твореца, изразено в символи на опозиция, олицетворение на липсата на контрол и стабилност в живота на хората днес.
„Графика от Близкия изток“ с куратор д-р Ратеб Шабан от Йордания развива концепцията за визуално изследване посредством използване на дигиталните технологии за манипулация на образа, свързана традиционно с различни отпратки към „ориенталската“ традиция на изразяване посредством писмени и символични знаци.
Изложбата „Съвременна испанска графика″ с куратор Педро Галилея, вицепрезидент на Фондация CIEC, е най-голямото по обем представяне на чуждестранна графична колекция. Това е селекция на 31 от водещите графични художници в Испания, показваща произведения с цялото многообразие на различни варианти на приложени графични техники. Авторите, включени в колекцията, представители на няколко генерации в изкуството, поставят свой фокус в съвремието с гледна точка към събитийността. Темата за човека и неговия свят е интерпретирана в различни стилове, но винаги с най-високо професионално умение и качества.

По традиция в рамките на триеналето носителят на Голямата награда от предходното му издание се представя със самостоятелна изложба, което има идеята да покаже не само авторовите постижения в определена водеща тенденция, в която те се вписват, но и индивидуалния принос на твореца в художествената реализация на графиката. Тук е важно да се знае, че на графичния език винаги се гледа като на универсален език и в този смисъл визуалното „говорене“ „Без звук“, както е назовал изложбата си Камен Старчев, има за публиките глобална, общочовешка „чуваемост“. Изложбата му представя дигитално генерирани и дигитално отпечатани графики, пространствено разгънати като фриз. Образно това са абстрактни визии на модулирани от реалността фрагменти през фотографията. Графичното им пространство е изпълнено с динамика, но пред нас са скулптурни 2D обекти с геометрични структури, в които властва монохромност, контраст и транспарентност.

Големите формати, използването на нетипични за графичните отпечатъци носители    – текстил, плака, метални плочи и пр., преди и сега в експозицията на 8. Международно триенале на графиката – София показват един динамичен диалог със съвременното изкуство, който проф. Петер Цанев определя като „трансгресия към състоянието на неочакваност“ при възприемането на „нови трансгресивни форми“, които в по-ранни години бяха наречени неконвенционални. Не противопоставянето, а свалянето на вътрешните технологически граници ни убеждава, че и традиционната печатна графика, и съвременната дигитална се движат в единно концептуално русло и визуална проблематика. Това дава на творците свободен избор на реализация чрез използването на различни технични средства за дигитално генерирана, рисувана или гравирана графика, отпечатана на преса или на принтер. При един по-внимателен анализ на експозицията на триеналето сега могат да се направят някои заключения, че:
   - 8. Международно триенале на графиката – София 2019 представя съвременна графика на високо естетическо, художествено и технологическо ниво на реализация;
   - 49 български художници и 175 участници от 30 държави представят графични произведения със значими на международно ниво параметри на артистични постижения, процеси и идеи;
   - характерно за българското представяне е участието на художници от различни генерации с произведения, които са реализирани в различни класически техники на графиката и са използвани в комбинация с други дигитални техники, както и такива от живописта, скулптурата, рисунката, колажа и пр.;
   - налице е забележим интерес и напредък в използването на новите технологии в графиката и интересни експерименти в превръщането ù в обекти, инсталации и пластики.
   - съществува видимо взаимодействие с фотографията, което през 1990 г. на биеналето във Венеция с наградата на Хила и Бернд Бехер даде нов критерий за оценка в изкуството, който се базира на концепцията, а не на материалите. За международното жури това е критерият, по който са определени наградите и номинациите на 8-то МТГ.
   - в експозицията се налагат широкоформатните графики, чийто модулиран/интерпретиран артистичен фото/образ е носител на нов контекст на концептуално съдържание. И трите големи награди на триеналето на Джанг Хюей (Китай), Агнес Волкович (Полша) и Андрея Серафини (Италия) са присъдени на художници за портретни изображения.

Днес все повече графиката губи от своя кавалетен характер. Независимо от визуалната си принадлежност графичните произведения излизат от двумерната плоскост, за да бъдат свободни в пространството, например в инсталацията на Маня Вапцарова, или да бъдат в диалог с образите от виртуалната и екранната реалност.

В заключение е видно, че съвременната графика напуска дискусионната територия на експериментите с различни медии и споровете кое може и кое не.
Съвременните художници видимо свободно артикулират идеите си в изкуството, използват умело новите технологични умения, научни познания и предизвикателства в живота.

Сега можем да очакваме в графиката нейния нов концептуален и технологичен, артистичен и естетически разцвет и обнова.

+++

Резултатите от 8. Международно триенале на графиката – София са много и разнообразни, измеренията на част от тях са със сериозни препратки в бъдещето.
Безспорно признание за нивото на събитието е официалната покана, която триеналето получи, за участие в едно от най-влиятелните международни изложения за графика – FIG Билбао, Испания, през ноември 2020 г.
Особено значим е жестът на участниците, дарили свои произведения, благодарение на което фондът на триеналето се обогати с 60 графики от 43-ма автори от Аржентина, Босна и Херцеговина, България, Великобритания, Германия, Дания, Естония, Индия, Испания, Италия, Канада, Китай, Мексико, Нова Зеландия, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Словакия, Сърбия, Франция, Хърватия, Чехия, Япония.
Сред тях са пълните графични серии на Велико Маринчевски, Станислав Божанков (България), Лиляна Естебан и Флоки Гуаври (Аржентина), Колин Гилеспи (Великобритания), Матсуяма Хирокази (Япония), Thamrongsak Nimanussornkul, Радка Храбовска, Мириана Пино, както и произведения на отличените с награда Андреа Серафини (Италия) и с номинация Виктор Мануел Ернандес Кастильо (Мексико) и Павел Квятовски (Полша).

Колекция от фонда на Триеналето на графиката тепърва ще бъде представяна като пътуваща изложба в страната.