4 – 19 януари 2022
галерия „Аросита“, София

Тази изложба разглежда представата за времето и пространството. Времето като реалност, в която всеки един от нас живее и създава. Творбите на двете художнички са отражения на реалността чрез лични преживявания, движещи се между абстрактни пейзажи и прецизно изрисувани форми. В тях се създава междинно, безвремево пространство, където се срещат идеите им, там някъде помежду, по средата, се ражда емоционален пейзаж, символ на времето, което тече или спира.

В монументалната графика на Десислава откриваме една самотна къща в средата на идиличен планински пейзаж. Къщата е в центъра на пространството, в центъра на света или центърът е самият човек, движещ и променящ се. В серията рисунки „Във вихъра“ се преплитат няколко пласта развихрени цветни петна и конкретни форми, символи на границата с невидимото. Десислава Унгер се интересува от човека, от болката и мечтите му, от важността на съществуването му, от живота, който се противопоставя на хаоса и зависимостта ни един от друг.

Ленче Андонова анализира темата за времето чрез спомените, чрез натрупването и наслагването на обекти, понякога до степен на изличаването им. Серията „Reminiscence“ се състои от картини, вдъхновени от избледняващи спомени. Колажи с пощенски марки са покрити с хартиени плътни облаци, поглъщащи съществуващия образ. Te създават непрозрачнa тъкан, която оставя само няколко неясни форми на заден план, като далечен спомен. „Calendula“ е композиция от малки обекти, вдъхновена от архитектурата на растенията, техния филотаксис, естествената им геометрия, която се претопява в монохромни спирали. Самият процес на натрупване и колекциониране на обектите като материал за произведенията продължава понякога с години. Повтаряемостта, отстраняването на обекта от контекста и употребата му – в случая пощенски марки, торбички от чай, използвана хартия и бирени тапи – изследва паметта на материала и границите му на повторна употреба и трансформация.

Десислава Унгер и Ленче Андонова завършват заедно живопис в Националната художествена академия в ателието на Андрей Даниел. Оттогава ги свързва близко приятелство, споделяне на идеи и общи проекти. Живеят в различни държави и пътищата им се засичат по средата, в София.

+++


Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 01 / 2022, 21 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук