Куратор: Десислава Христова

Юбилейната изложба на Христо Стайков в зала „Райко Алексиев“ на СБХ отбелязва не само неговата 80-годишнина. През тези 80 години авторът пътува към себе си, посвещавайки се на една от най-сложните графични техники – техниката „суха игла“. Настоящата изложба е ретроспективна и обхваща повече от 50-годишен творчески път, посветен на сюрреалистичните мечти на Христо Стайков. Изборът на галерия не е случаен: именно в „Райко Алексиев“ художникът открива своята първа самостоятелна изложба през 1986.

+++

Слово на проф. Иван Газдов по повод самостоятелната изложба на художника в галерия „Академия“ през 2017

Всеки, който се е докосвал до изкуството на графиката, ще се наслади с пълна мяра на виртуозното му рисуване с върха на иглата*, издраскваща с един особен, характерен звук прозрачната плака, пеейки изпод ръката на художника, материализирайки неговите графични фантазии. Циклите му „Пътуване към себе си“, „Ускорено време“, „Като насън“, „Предчувствие за още нещо“, „Апокалиптични видения“ и др. според проф. Никола Хаджитанев от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ издават неподправен лиризъм и естетски подход, като същевременно внушават дълбок драматизъм и чувство за неспокойство.

През последните години Христо Стайков експериментира и с техниката на литографията и дигиталния принт, но безспорен фаворит за него остава сухата игла. За него проф. Иван Газдов пише „….Ако има някакво изобразително изкуство, благодарение на което човешката цивилизация да се развива и напредва, това е графиката.

В този недозрял естетически бульон, в който доминира все още конгнитивната дисфункция на близкото ни и не знам защо, незабравимо минало, Христо Стайков стърчи съвсем самотно, но в същото време стабилно, съвсем към върха, ако направим условна скала на нашите графици. Това се дължи, според мен, на странната визуална сила на неговите напълно обективно пресъздадени герои, които чрез авторовото композиционно експониране ни говорят сбективно. Христо Стайков държи на този говор.

Неговият творчески диалог със зрителите се опира на визуализиране в загадъчна атмосфера,

без ни най-малка деструктивност на образите.

Към това се добавя и майсторското, задълбочено в годините, композиране… Проф. Стайков е майстор на графичната техника „суха игла“. Това му доставя удоволствие. Той се заиграва и постига очарователни висоти. Само така мога да го кажа, малко по детски. И една тайна, която ми сподели майсторът: „Така се задълбочавам в сухата игла, че ми се иска да извадя окото на комара с иглата“.

+++

За автора

Христо Стайков е роден на 9 май 1942 в село Екзарх Антимово, Бургаска област. Завърша Националната художествена академия  през 1971, специалност „Илюстрация и графика“, в курса на проф. Веселин Стайков и проф. Петър Чуклев. Специализира графика и графични техники в Лайпциг и Берлин през 1973. Член на секция „Графика и  илюстрация” в СБХ от 1979. В периода 1971 до 1997 работи във вестник „Икономически живот“ като художествен оформител и заместник отговорен секретар на вестника.

През 1997 печели конкурс за доцент в специалност „Графика и композиция“ в НХА, а през 2002 става професор. Заемал е длъжностите завеждащ катедра „Графични изкуства“ и заместник ректор на НХА (два мандата) до 2008.  През 2010 му е присъдено званието „академик“ от Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), секция „Изобразително изкуство“. Заслугите, които има за развитието на НХА като преподавател, доцент и професор, ръководител на катедра и зам. Ректор, са високо оценени от академичната общност.

Проф. Христо Стайков e изтъкнат представител на поколението графици, отворили българската графика за новите художествени тенденции и техники. Работи в областта на рисунката и класическата графика, основно в техниката суха игла. Реализирал е 17 самостоятелни изложби в София (Галерия Раковски 125 – 1986 и 2003, Галерия Аросита – 2009, Галерия Академия – 2012, Карнобат – 1987 и 2015, Шумен – 1988, Никозия – 1986 и 1987, Ларнака и Пафос в Кипър, Дамаск и Хомс в Сирия – 1986, Варшава, Полша –1988, Луанда, Ангола – 1989, Женева, Швейцария – 1989, и Франкфурт на Майн, Германия – 1991.

Негови произведения са собственост на НХГ, СГХГ, галериите в градовете Добрич, Стара Загора, Шумен, Разград, Карнобат, Сливен, Варна, Търговище, Пловдив, Перник, Кюстендил и Кърджали, както и на частни колекции в САЩ, Англия, Швейцария, Германия, Гърция, Кипър, Ангола, Полша, Чехия, Сирия и др. Носител е на 2 награди от общи изложби на СБХ.

+++

За техниката

*При сухата игла се използва специфичен инструмент – игла – с твърд стоманен или диамантен връх. С помощта на този инструмент се надрасква предимно метална (медна или цинкова) повърхност. Характерно е, че при това надраскване, за разлика от други графични техники, от повърхността на метала не се отнема, а по-скоро се измества настрани, в зависимост от натиска, който прилага авторът, докато работи с иглата. При тази интервенция по метала се появяват неравности (грапавини) и вдлъбнатини. След това повърхността се покрива с мастило. След като „излишното“ мастило се изтрие от медната повърхност, изображението се отпечатва върху престояла във вода хартия, която преди отпечатването е била подсушена от излишната вода.

Отпечатването става по метода на дълбокия печат. В днешно време металните плочи са почти изцяло изместени от полиетиленови материали.