Редица книги от 1920-те и 1930-те, илюстрирани от Макс Мецгер, могат да бъдат видени в новоиздадения каталог „Българският литературен модернизъм – една колекция на Росен Петков“. Мецгер, след крайнолявата си фаза през студентските години и творческите си изяви като художник и сценограф в България, се завръща в Мюнхен и завежда културата при националсоциалистите.

Обединявайки творби, датиращи от 2014 досега, Digital Archaeology отразява продължаващия фокус на Филип Попов върху граматиката на постхуманизма и трансхуманизма, изправяйки се срещу технологиите и нашето несигурно бъдеще и вниквайки в начина, по който машините са се вплели в самата тъкан на нашия утрешен свят.

За мен изложбата на Капка Кънева не е театър на сенките – тя е театър на светлината. Под тази светлина пред нас се разкриват образи, изведени от подсъзнаваното, провокирани от сюжети на приказки, легенди, фолклор.

През 2005 г. в цял свят беше отбелязана 200-годишнината от рождението на Ханс Кристиан Андерсен. В тази връзка Академия „Аполония“ покани Любен Зидаров да осъществи изложба от свои Андерсенови илюстрации на поредните празници на изкуствата в Созопол. Така се роди изложбата „Осъщественият и неосъщественият Андерсен“, в която освен вече познатите на публиката образи фигурираха и тези от последния, невидял бял свят вариант.

Семейството на Йордан Радичков подбра 20 броя от оригиналните илюстрации по „Ние, врабчетата“ за изложбата в галерия-книжарница „София прес“, като три от тях не са публикувани никога. Към изложбата с оригиналните илюстрации на Радичков е подходено с много любов и вдъхновение, като внимателно е премислен всеки детайл.

Георги Стамболийски е български художник, получил академично художествено образование в София, емигрирал по политически убеждения през 1958 в Германия. Неговият талант е разпознат още в студентските години.

В края на миналата година, в продължение на близо месец, в Националния дворец на културата царстваше колекцията на 9-ото международно триенале на сценичния плакат.

„Азбука за най-малките“ e издадена през 1921. Предишната година той вече е публикувал с голям успех „Златна книга за нашите деца“. Александър Божинов е написал спомени за това как е създал книгата.