Ако трябва да се определи най-великият пътешественик в историята на човечеството, това безспорно е световната литература. Непознаващо физически и времеви граници и неподвластно на ограниченията на биологията, написаното слово съхранява духовната субстанция на цивилизацията. Затова не е необичайно, че едно от най-обичаните класически произведения на детската литература, Андерсеновите приказки, е достигнало по стъпките на Марко Поло чак до далечен Китай. Всъщност първият китайски превод на вълшебните разкази на великия датчанин датира отпреди цяло столетие и оттогава излиза в над сто различни издания, най-новото от които видя бял свят едва преди два месеца, осъществено от младото пекинско издателство Еver Аfter.

Особеното в този случай е, че дори без да може, освен ако няма съответните познания, да чете китайския текст, държейки книгата в ръце почти всеки българин би разпознал нещо близко за няколко поколения читатели – картинките. Защото това ново издание е илюстрирано от най-тясно свързания с магията в приказките на Ханс Кристиан Андерсен български художник – Любен Зидаров.

Всяка история си има предистория и тази започва преди повече от половин столетие, по-точно към 1964–65 г., когато в тогавашното издателство „Народна младеж“ излиза от печат първото издание на Андерсеновите приказки с илюстрации от Любен Зидаров. Дотогава приказките, които българският читател отдавна познава (отделни приказки са преведени от руски още през 90-те години на XIX в.), излизат в скромни илюстрирани версии – отначало с германски рисунки в стил сецесион, по-късно с илюстрациите на Вадим Лазаркевич и на Борис Ангелушев, представящи авторските почерци на своите създатели, но твърде далечни от духа на Андерсен.

Сътворените от Любен Зидаров цветни илюстрации на цяла страница веднага придобиват популярност с поетичната атмосфера, затворена в тях, пренасящи фантазията на читателя в света на автора и неговите герои. Те получават признание и с множество награди, между които медали от Панаирите на книгата в Лайпциг; до края на 70-те години претърпяват поне три издания на книгите, всяко едно с различен вариант на цветови, композиционни и съдържателни решения в търсене на емоционална и интелектуална близост с мъдростта на писателя. През следващите години Любен Зидаров се отправя на лично пътешествие в търсене на „своя Андерсен“. Без да има конкретна поръчка от издателство, той прави четвъртата си разработка на Андерсеновите илюстрации, с която изоставя историческия аксесоар, конкретиката и всичко, стоящо на пътя към

намиране на „психологическата субстанция на приказките“.

За жалост повлеченият от промените разпад на издателската система към 1990 г. прави отпечатването им невъзможно и те задълго остават затворени в чекмеджето.

През 2005 г. в цял свят беше отбелязана 200-годишнината от рождението на Ханс Кристиан Андерсен. В тази връзка Академия „Аполония“ покани Любен Зидаров да осъществи изложба от свои Андерсенови илюстрации на поредните празници на изкуствата в Созопол. Така се роди изложбата „Осъщественият и неосъщественият Андерсен“, в която освен вече познатите на публиката образи фигурираха и тези от последния, невидял бял свят вариант. Няколко месеца по-късно същата експозиция се откри в Софийската градска художествена галерия и ето, случи се чудо – намери се издател за четвъртия илюстриран вариант на приказките в лицето на издателство „Захарий Стоянов“. Така се появиха петте луксозни тома на поредното издание, нямащи нищо общо с плачевната полиграфска продукция на соцкнигоиздаването с разпадаща се подвързия, когато книгите се печатаха на долнокачествена хартия в различни цветови нюанси за всяка отделна кола, променящо до неузнаваемост оригиналните илюстрации. Освен това в чисто професионален план илюстрациите от това издание „илюстрираха“ различно разбиране в творческата еволюция на художника.

Преди две години благодарение на една млада, но изключително себеотрицателна популяризаторка на българска книжнина в Америка, Сибила Бенатова, „осъщественият Андерсен“ попада под погледа на един от водещите световни експерти в областта на англоезичната литература за деца, Ленард Маркъс, художествен критик, историк и писател и редовен контрибутор на авторитетните издания Horn Book и New York Book Review. Същият е възхитен от илюстрациите и бидейки консултант на младото пекинско издателство Еver Аfter, ги предлага за първо заглавие от стартиращата серия луксозни издания на класически детски книги на китайски език. Далекоизточният издател ентусиазирано възприе идеята и заяви намерение да подготви и отпечата един том от селектирани приказки. Това беше сторено и избраните бяха както от последното българско издание, така и неприсъстващи в него, за които илюстраторът трябваше да създаде нови творби. И още нещо, оказало се върховното предизвикателство на цялостния проект: оформлението, т.е. тотал дизайнът на изданието. За разлика от обичайната практика в Китай, а и в доста други страни, илюстрирането и оформлението на книгата да се разделят между различни изпълнители, илюстраторското творчество на Любен Зидаров винаги е било белязано от разбиране за книгата като единен художествен обект, свързващ в едно илюстрация, оформление, общ дизайн, шрифт, полиграфия и пр. В случая имаше още един съществен детайл: китайската писмена система е не само коренно различна от азбучната, но самата тя се оказва носител на характеристиките и естетиката на графичен образ. Това наложи и изнамиране на необичайна процедура за предпечатната подготовка на изданието. Всяка отделна страница от предварително изготвения на ръка макет на книгата заминаваше по имейл-връзката с дизайнера на издателството и биваше връщан обратно с налят страниран китайски текст, спрямо който се правеха промени с местата на сканираните илюстрации, а за получаващите се „дупки“ художникът рисуваше допълнителни.

Така целият процес придоби до голяма степен уникални за книгоиздаването черти, подсилени от факта, че в своята 95-а година Любен Зидаров много вероятно да е и най-възрастният действащ илюстратор на планетата. Резултатът от това приключение е не по-малко изумителен с тиража на един изключителен на вид отпечатан продукт, изпълнен на висококачествена хартия в неръкотворно изглеждащ висок печат, напълно идентичен с оригиналите на илюстрациите и внушаващ отношение и пиетет както към автора и текста, така и към книгата въобще.

Прогресът на съвременните технологии и творческата освободеност в патриаршеска възраст направиха това необичайно пътешествие, свързало двете земни полукълба, възможно. По-правилно – това поредно пътешествие на приказките до Поднебесната империя; все пак фабулата в една от най-прочутите от тях, „Славеят“, се развива в Китай. Изданието бе подготвено и реализирано с идеята да бъде нещо различно, с нова селекция и с превода, осъществен от един от най-уважаваните китайски преводачи и, разбира се, със смелото решение за илюстратор на изданието да бъде поканен чужденец.

И още нещо: Този пети вариант на Любен-Зидаровите илюстрации към Андерсеновите приказки се оказва не просто цифрова статистика, а и възможност за поглед към „втория период“ в развитието на неговото артистично разбиране за книжната илюстрация за деца и за възрастни. Тя освен със своята отличителна поетика на изображението, в технологичен план – със смесването на темпера, акварел и молив, се приближава към характеристиките на живописта; Любен Зидаров създава своеобразен авторски хибрид между двете. При това все повече отдалечавайки се от клишираното разбиране за илюстрация в името на намиране на нови художествени пространства за нея. 

Филип Зидаров

+++

Приказките на Ханс Кристиан Андерсен
(Предговор към китайското издание)

Историите, сътворени от датския писател Ханс Кристиан Андерсен (1805 – 1875), вероятно са най-обичаните детски приказки в целия свят. Храбрият оловен войник, Грозното патенце и Палечка са измежду многото, превърнали се в част от световното литературно наследство и хората от всички континенти имат представа за случващото се в тях дори и без да са разгръщали страниците на прочутите Андерсенови приказки. Но за всеки, зачел се в Андерсен и заслушал се в мелодията на неговия закачлив, увлекателен и мъдър глас, наситен със сатирични нотки и философски наблюдения, това неизменно се оказва едно от най-възвишените духовни изживявания, които световната литература е в състояние да предложи. Езикът на Андерсен е толкова ясен, жив и забавен, въздействащ и привлекателен за младите читатели, че неговите „Приказки“ са едно от най-често споделяните от деца и родители четива. Настоящото томче на това ново издание, съдържащо 25 класически приказки от този автор, илюстрирани от един изключителен художник, чието име и творчество най-вероятно едва ли са ви познати, може да се окаже едно чудесно изживяване.

Неочакваната ми среща с изкуството на илюстратора Любен Зидаров се състоя в дома на моя приятелка библиотекарка, живееща във Филаделфия. Имигрантка от България, Сибила е страстен колекционер на илюстрирани книги и има специален интерес към издаваните в нейната родина заглавия за деца. Още при първата ни среща тя настоя да ме запознае с творчеството на най-значимия жив български илюстратор – Любен Зидаров.

Продължаващ с активната си артистична дейност и в деветото си жизнено десетилетие, Зидаров започва творческата си кариера преди повече от 70 години. Досега той е илюстрирал над 200 заглавия, включително книги от Марк Твен и Робърт Луис Стивънсън, и е бил отличаван с редица национални и международни награди. Въпреки това голямата част от неговото илюстраторско творчество остава непознато на много места по света, особено в Съединените щати. Така в онзи специален ден във Филаделфия аз се почувствах като откривател на неизвестно съкровище от показваните ми книги, илюстрирани от този така дръзко самоуверен и духовно извисен художник. Затова възможността да представя на читателите в Китай този шедьовър от изкуството на Любен Зидаров за мен е привилегия и чест.

Връзката на Зидаров с Андерсен се оказва нещо като любовна история за цял живот. Започнала е незабележимо, когато, подобно на милиони деца през изминалия век и половина, той остава завладян от магията на „Приказките“. И съвсем не необичаен се оказва фактът, че когато става професионален художник, Зидаров избира да илюстрира Андерсен и впоследствие това произведение се оказва емблематично за развитието на неговия талант. Навсякъде по света за илюстраторите на книги за деца интерпретирането на Андерсеновите приказки се смята за едно от най-висшите професионални предизвикателства – еквивалент на изкачването на Еверест или участието в олимпийски маратон. И повечето от приелите това предизвикателство художници се впускат и в още едно – в опита да апликират своя авторски знак върху творбата на вероятно най-великия световен разказвач на приказки.

Онова, което е рядко, дори уникално в комуникацията на Любен Зидаров с прочутите приказки на Андерсен, е, че той ги е илюстрирал не само веднъж, а цели четири пъти в различни периоди на своето творческо развитие, като с всеки отделен вариант той е изоставял и променял част от предишните решения в опит да намери най-верния път към духа на вечната мъдрост зад думите на автора.

В ранните етапи на своята подготовка към създаване на илюстрации към Андерсеновите приказки Зидаров проучва създаденото в тази област от страна на неговите колеги в Германия, Чехословакия, Русия и другаде с намерение да научи от опита на сътвореното дотогава. Примерите в тази посока са немалко. По-късно той експериментира, като придава на героите на Андерсен и на средата им напълно съвременни черти. Тази идея е оригинална, но за него се оказва разочарование. Затова при третия вариант той възприема противоположния подход и заминава за родината на Андерсен – Дания, за да се потопи в пейзажа и в самата културна среда от XIX век, създала и вдъхновила разказвача. В Дания той се разхожда из старите криви улички в родния град на писателя Одензее, скицира околните замъци, селските къщи и фермите, подобни на описаните в приказките, и се рови из реликвите в колекцията на посветения на писателя музей. Зидаров е убеден, че това проучване ще му помогне да нарисува илюстрации, белязани от автентичността на всеки отделен детайл. Но дори и тази стратегия не го довежда до резултат, който да го задоволи напълно. Изобразяването в стилистическа точност на шапката или дрехата на някой от Андерсеновите герои за Зидаров не се оказва достатъчно, за да може да проникне в сърцето и душата на автора. И накрая, с четвъртото издание на Андересен, което държите в ръцете си, художникът загърбва документалната конкретика и си дава свободата да изобразява „многоцветния калейдоскоп на човешките качества и слабости“, което всъщност е в основата на мъдростта на Андерсеновите приказки, предаваща им универсалните стойности, възприемани както от млади, така и от възрастни читатели.

Внушаващото чувство на радост заради цветовете, с които Зидаров композира своите темперни илюстрации, ни въвежда в един едновременно измислен и реален свят, съответен на духовността и усещанията на самия Андерсен, а и на нашите собствени. Андерсен е обичал театъра, а пък свободната артистичност на Зидаровите илюстрации притежава енергията и спонтанната жизненост на жив спектакъл. В своята страна Любен Зидаров е известен не само като илюстратор, но и като живописец и майстор на автопортрети, в които той чрез собствените си черти и състояния находчиво прави дисекция на различните страни на човешкия характер. Същото постига и в своите илюстрации. Например шивачите-измамници в приказката „Новите дрехи на царя“ са символ на класическия мошеник. Образът на Малката русалка е едновременно очароващ и трогателен, а Грозното патенце наистина си е едно съвсем незабележително кафяво пиле, преди, неподозирано от никого, то да се превърне в прекрасен лебед.

Един-единствен герой измежду останалите сред тези завладяващи илюстрации на пръв поглед изглежда не на място: Какво ли търси на първата страница този висок и елегантен субект от XXI век, облякъл моден блейзър и с пичовски черни очила? Запознайте се – Любен Зидаров, който заслужено си е отредил място в миманса в началото на книгата, която той в съвсем буквален смисъл е създавал през целия си творчески живот и е вградил в нея сърцето и душата си в търсене на истинския Ханс Кристиян Андерсен.

Ленард С. Маркъс
Бруклин, Ню Йорк, ноември 2017