Александър Божинов е карикатурист, живописец, стенописец, писател, сценограф, създател на българския куклен театър, критик, публицист, сценограф, музикант, фолклорист, проектант на мебели, интериори, керамични съдове, дарител. Нарисувал е повече от 10 000 илюстрации, карикатури, скици.

Александър Божинов / Личният подпис на художника в „Албум с карикатури“, 1907

+++

За изложбата

В тази изложба представяме страници от неговата книга „Азбука за най-малките“, издадена през 1921. Предишната година той вече е публикувал с голям успех „Златна книга за нашите деца“. За радост на децата от XXI век този сладкодумец е написал

спомени за това как е създал книгата.

През 1990 редакцията на издателство „Български художник“ (към СБХ) взема решение за преиздаване на „Азбука за малките“ на Александър Божинов. В писмото до „Предпечатно предприятие“ молбата е за цветоотделяне на 29 цветни оригинала, 4 щрихови оригинала и 13 маски за цветните оригинали.

Книгата на Божинов е част от новата библиотека на издателството – „Щурче“, която е „за стари книги, които не остаряват“, и една от целите ѝ е „връщането на издателство „Български художник“ към извора“ – „памет за миналото и обич към бъдещето“.

Александър Божинов, „Азбука за малките“, 1921 / Страници от първото издание на книгата

Книгата е отпечатана по „вида“ на първото издание. Отстранени са само буквите от стария правопис. Кирил Гогов, художник на издателството, пише букви според изучаването в училище през 90-те години на XX век.

Но сканираните и обработени с технологията на 1990 картинки не могат и да се сравняват с чара на оригиналното издание, което представяме в тази изложба. От оригиналното издание сме сканирали и обработили внимателно страниците, за да върнем паметта за далечната 1921 и да се опитаме да погледнем през очите на тогавашните деца.

В спомените на Божинов за процеса по работа върху книгата той пише: „1920 година, през октомври, заминах за Берлин за по-продължително време. В Берлин се чувстваха последиците от несполучливата война на всяка стъпка. Жилищната криза беше голяма. Отидох в нашата легация да поискам услуга за квартира. Един от големите чиновници там, на моята молба да ми услужат, ми даде тоя утешителен съвет:

– Господин Б., идете в някой друг град на Германия. Тук няма абсолютно никакви квартири. Ето, аз имам брат, който завършва след година своето висше образование, но ще продължи на друго място.
– Благодаря ви крайно за съвета – казах на господин легационния съветник, – но аз искам тук, в Берлин, да бъда. Знам, че в Германия има и други градове. Казах му сбогом и напуснах обиталището му.

След два дена, без много скитане, случайно наши студенти ми намериха много хубава и удобна за моята работа квартира в Шарлотенбург, красива част на Берлин до не много голямото езеро Лицензее, и там се настаних и живях близо година.

Александър Божинов, „Азбука за малките“, 1921 / Страници от първото издание на книгата

Там започнах и завърших втората моя книга за деца „Азбука за малките“. Красивата, тиха част на Берлин и езерото пред мене ми даваше подтик за спокойна и благодарна работа. През грамадния прозорец, пред работната ми маса се простираше езерото и в отморните часове аз гледах младежта от нашия квартал как гребе в малки, красиви лодки по него. А когато настъпи зимата и езерото замръзна, купчина дечурлига, момиченца и момченца, се хлъзгаха по гладкия лед и от време на време идеха пред моя прозорец, зачервени от студа, да ме питат: „wie spät ist es?“ (Колко е часът). Аз им посочвах часовника, а те засмени, радостни, бягаха да продължат пързалянето.

„Азбука за малките“ започнах през есента на 1920 година

и завърших през пролетта на 1921 година. Работех при добро здраве и пълно спокойствие, а и самата работа ме увличаше. Тая книга се отпечата отпосле у нас лошо, но родителите и децата я приеха добре и тя се пласира много бърже. Някои я наричаха „буквар“, обаче тя не беше буквар, в смисъл на учебник, а имаше за цел да бъдат показвани буквите на децата преди школската възраст чрез картинки и трите форми на всяка буква: печатна, ръкописна, главна и проста, та когато вече постъпят в първо отделение (първи клас сега), да им е веднага ясно и леко да учат по-нататък.

Стаята, в която живеех и работех, била почивна на моя хазяин... Тая занимателна стая имаше по стените, от край до край полички. Там са били наредени чашите, лулите и други символи на охолността, веселието и навика на моя хазяин, а стените бяха украсени и със стенописи – сценки от весели разходки на весели хора. През цялото мое пребиваване в тая къща аз не видях нито веднъж физиономията на хазяина... Хазяина не видях, но хазяйката, съпругата му, идеше при мене почти всеки ден. Аз се възползвах от поличките и всяка вече готова рисунка я поставях на полицата, на показ. На работната си маса, голяма и много удобна за моята работа, бях пръснал всичките си необходими неща: моливи, писалки, бои, една-две книги с наши народни шевици, други книги с български орнаменти, детски книги АВС (немски и френски), за да се ориентирам в моята работа – изобщо занимателни работи.

Хазяйката ми беше възрастна жена – тогава имаше 50-60 години, добра, любезна, много внимателна, интелигентна. Много я занимаваше моето съчинителство. С голямо любопитство разглеждаше нарисуваните от мен вече работи и книгите по масата, възхищаваше се от нашите шевици и ме питаше защо рисувам тези букви. Аз ѝ отговарях:

„Такива книги нашите деца нямат, а трябва да имат.“

На масата ми имаше и една друга моя книга – „Златна книга за нашите деца“. Тя и нея разглеждаше с голямо любопитство. „Вие, българите, сте хитри хора. Как ще седнете вие, солиден човек, да се занимавате с детски буквари? Вие сте изпратен от държавата, но неудобно ви е да го кажете. „И понеже нямах нито време, нито желание да я разубеждавам, тя си остана на своето. За това, като на „държавен пратеник“, тя се обръщаше към мене всякога с „Herr Professor“. В нейните очи минавах за много солиден човек. Може би защото цял ден работех, много рядко ме посещаваше някой, не безпокоях хазяите си за нищо, а немците такива квартиранти ги наричат солидни.“
 

Книгата на Александър Божинов „Азбука за малките“ е един от шедьоврите в историята на българската детска книга. С нейната изящна типография и съвършено вплетен образен наратив тя остава единствена по рода си до ден днешен. 

За PiBooks

Пи Букс е културно пространство в центъра на Варна, което обединява книжарница, кафе-библиотека, учебна стая и галерия. Дейностите са насочени основно към деца и юноши и имат само една цел – да заразяват с четене, знания и добро настроение. Изцяло частна инициатива, която се осъществява с помощта на екип от неуморни хора. През октомври се навършва година от откриването на центъра, като за периода са организирани единадесет изложби и множество представяния на автори от различни области на литературата, музиката, науката и образованието. Вече цяла година всяка седмица малките варненчета се събират в „Пи Букс“ на съботно четене за деца, за да слушат или разказват приказки. В ателието се провеждат два курса по изобразително изкуство, а филологическите занимания се водят от носители на съответния чужд език. Пожелаваме на децата и младите хора да бъдат търсещи, любознателни и да влагат творчество във всичко, което им се случва.

+++

Точната локация на пространството можете да видите 

тук