Напусна ни художникът Димитър Яранов. Името и творчеството му се свързват с появата на нова вълна в българската живопис в началото на 90-те години, а неговите платна бяха ярък пример за независимо действие, надхвърлящо рамките на дотогава пределно организираното и предвидимо като развитие българско изкуство.
Наследник на мощното иновативно присъствие на своя баща (живописецът Атанас Яранов) Димитър Яранов отрано получава сериозна изобразителна грамотност и афинитет към специфична монументализираща стилизация на формите. Като се има предвид последователното му професионално образование в Художествената гимназия и Художествената академия в София (завършва специалност „Живопис“ през 1991), то неговият професионализъм е логичен, както е видно и защо беше любим преподавател и добър пример за много ученици и млади художници.
Същевременно неговото формиране е свързано с
проучване на възможностите на живописта
и индивидуалният му образен език има своята история, която води в 90-те години към групата и галерия XXL, където ясно и последователно бе поставен въпросът за синхронното съществуване на концептуалната живопис, неоекспресионизма, постабстракцията и взаимоотношенията с фотографския образ. Като важна фигура в този процес Яранов пише: „В началото на 90-те години ме интересуваше крахът на големите идеологии. Приемах лично и автобиографично проблемът за насилието на идеите над реалността. Както и метаморфозите на предметния свят в някаква антиутопия, дехуманизирана и лишена от нравствени послания, където технологиите доминират болезнено над биологичните форми. Опитвах се да създам катастрофична иконография, нещо като урбанистични плакати на Апокалипсиса“.
Димитър Яранов / Flags and Medals, 2018
Ключова за творчеството му беше изложбата “Freaky realism” от 2000 г. За тази промишлено-биологична фантастика и конкретно за картина с потъващ кораб тогава написах: „Контрастът между интериоризирания наблюдател и трагедията на катастрофата (квазиотчуждена, тя също се съотнася към „вътрешната“ гледна точка от корабния люк) е симптом за възпаляване на есхатологични настроения, толкова обичайни за важните автори на 90-те години, към които, поне според мен, принадлежи и Димитър Яранов“. Днес може да сме убедени в мястото му в нашето изкуство. В последните двадесет години той направи ред самостоятелни изяви и участия в кураторски изложби у нас и чужбина. Този период авторът определя като концептуално-документален, бидейки базиран на фотографии от печатните медии. Живопис, изтъкана от социални и политически послания. Както казваше Яранов –
не се вълнувам от „политическата коректност“, а живописното изграждане на платното за мен има значение
на информационен преносител. Тъкмо поради тази ясна интелектуална стратегия, може да се посочи ролята на художника в полагането на основите на концептуалната живопис в България.
Димитър Яранов / Астронавт II и Астронавт I
През последните години Яранов отново показа платна, изпълнени със странни същества, утопични машини, петролни или космически платформи, маймуни и кучета в скафандри. Видимо завръщане към иконографията от 90-те, породено от ужас от възхода на фашизоидни режими в Европа и войната в Украйна. Така той ни завеща не просто сложна и дълбока живопис. Неговите сюжети може да изглеждат футуристично-технологични, но са винаги тревожни, изпълнени с меланхолия, самота и чувството за обреченост.
Творчеството на Димитър Яранов беше високо оценено далеч преди преждевременната му кончина и неговата значимост е извън всяко съмнение. Отдавна произведенията му са притежание на множество музеи и частни колекции. Остава надеждата, че предстои организиране на ретроспективна изложба, разкриваща в пълнота значението на живописта на незабравимия колега и приятел Димитър Яранов.
Свилен Стефанов
+++
