re: изкуство

Не мога да пиша за картината като изкуствовед, като критик, като журналист в литературно изстъпление. А е трудно да заговоря за картината, за проблема на художника просто и ясно, така, както самият художник е в нея и би заговорил за нея. „Не мога да разбера значението, което бива дадено на думата „търсене“ по отношение на модерната живопис.

Според мен „търсенето“ в живописта нищо не значи. Да намериш – това е проблемът.

Никой не би желал да следва човек, втренчен в земята, търсещ цял живот портфейла, който случайността би му подхвърлила на улицата… Бих се радвал да се запозная с онзи, който е видял произведение на изкуството, създадено от природата. Природата и изкуството, бидейки две напълно различни реалности, не могат да бъдат едно и също нещо. Чрез изкуството ние изявяваме нашата концепция за това, което природата не е. Веласкес ни е оставил образите на хората от своята епоха: без съмнение те са били различни от това, което той е нарисувал, но ние не можем да възприемем един Филип IV в никакъв образ така, както го е живописвал Веласкес. Изкуството на художници като Давид и Енгър, които вярваха, че рисуват натурата такава, каквато е, е изкуство, а не природа.“

Това са думи на Пабло Пикасо. Но те са част от поетиката на съвременния художник. Цитирам го, за да си изясня поетиката на Магда Абазова. Всъщност какво е открила Магда Абазова? Чрез нея каква различна крачка е направила в своето развитие нашата живопис? Появи се един художник (как лошо познаваме дори приятелите си, които години наред са работили), за чиито картини с мъка намираш първите думи, защото си изненадан, защото същите тези думи пречат на истинската живопис.
Формулата на професионален анализ, в който можеш акробатически да докажеш своята „вещина“, започвайки и свършвайки с „пластически стойности“, ще оскърби смирението на тази живопис. Често търгуваме в изобразителното изкуство с вещите, с герданите, с престилките, с козяците на нашето народно изкуство, за да изглеждаме българи, и се стъписваме пред благородството на една живопис, в чието минало отдавна и незримо е включена традицията, чувствителността, към изкуството, интелигентната асимилация на българското.

Какво е изкуството на Магда Абазова?

Има свой свят, в който така дълбоко и искрено вярва, че той става реален чрез своята нереалност и чрез своята човечна поезия.

Поисках да открия откъде е тръгнал този автор: Сезан…, може би от пластиката на Матис или от Гоген в композицията на фигурите и в привидно плоскостното изграждане на земята, на тона на небето. Но това петно е доброта, тъга, нежност и те пречат, за да посегнеш към студения анализ на картината ѝ, за да докажеш майсторството на художника. Магда Абазова не е изтъкнат художник, за нея почти не се пише, няма репортажи, не прави изказвания във вестниците.

Натюрморт І, 1981, СГХГ

Картината ѝ в общите изложби откриваме по-късно, след умората от видените картини, но както се открива неочаквано нежността. Откриваш художника. Тя не илюстрира: картините – пейзаж, натюрморт, цветя, голо тяло, фигура, портрет, са свързани не толкова от тяхното стилово единство, колкото от дълбоката, проникваща в цвета и рисунката чувствителност на художника и света на неговата душевност. В тази замислена, теменужно синя, виолетова, краплакова живопис, в тази смълчаност откриваш, че главите, че лицата, портретите носят сила, че архитектурата на пейзажа и натюрморта е монументална. Неочаквано откриваш, че е обединила самоотричащи се елементи. Картините ѝ са лирично-монументални. Рисунката присъства в живописта на Магда Абазова, понякога графична, но винаги деформираща по отношение на натурата. И проницателна, одушевена, истинска по отношение на чувствата, на истината на нейното изкуство. Линията не изгражда форми или плоскости, а е основно изживяване в света на картината ѝ, своеобразна архитектура, която сглобява чувствата на цветовете. Затова „Портрет на Искра“ и „Копривщенски интериор“ носят едно и също поетично състояние и са един и същ портрет на поетиката на автора, на неговата чувствителност, проникваща във вещите и хората.

От серията „Асамблажи“

Това своеобразно проникване създава и нови светове – причудливи и невероятни, възможни само в изкуството. Условните „Гайдари“ реално надуват и гайдите, и дърветата, и баирите, препълват с песента и цялата заоблена от тях земя.
Изложбата е и домът, в който предметите и хората, цветовете и вещите са поели нежността и благородството на стопанина и неговото лице. Магда Абазова прави изкуство, което превръща условността в истина.

Атанас Нейков, списание „Изкуство“, бр. 10, 1972

+++

На 28 март 2023 се навършиха 100 години от рождението на Магда Абазова (1923 – 2011)

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 02/ 2023, с. 63
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: