19 април – 2 юли 2023
Национална галерия – София

Творчеството на Явор Цанев (1956 – 2014) се развива в десетилетията от 1981 до 2014, година, която бележи последните му произведения. Художник с безспорен талант, надарен с интелект и задълбочени познания в изкуството, за него то е не само умение и вдъхновение, а духовен път в сътворението на един нов свят, огледален на вътрешния му мир, богат с представите му за красота, етика, философия и историческа вечност. Родовата му памет на човек, израснал на брега на морето във Варна, там където се срещат генетично преплетени културите на различни етноси, свързани в една общочовешка историческа зависимост, отваря от ранни години съзнанието му към различни философски и религиозни идеи и интереса му към идващи още от древността езотерични учения и духовни практики на Изтока и Запада.

Проявление на силната му творческа натура е неговият стремеж да обогатява с нови изразни средства своето изкуство и да го уплътнява с разширено интелектуално познание. Подтик за това е преподавателската му работа на доцент във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ и по-късно в катедра „Индустриален дизайн“ на Техническия университет – Варна. В неговите тетрадки дневници са отразени не само емпиричните му наблюдения и текстове за същността и историята на изкуството, но и резултати от експериментите му в живописта.

Експозицията на „Метаморфози“ в Националната галерия е сходна с направената от Явор Цанев през 2014 селекция за изложбата му във Варна. В нея са представени в ретроспекция

графика, рисунка, живопис, пластика, видеоарт

от различни периоди. След средата на 90-те години художникът започва да се вълнува от наратива на картината и от възможностите на изобразителното пространство.

Явор Цанев / Врата, 2008, ХГ Добрич

В записките си описва процеса как фигурата се вписва сред цветовете и вибриращата фактура на фона, как рефлектират те по нейните форми, движението на светлината и въздуха. Така се формират няколко теми, които обединяват в групи произведенията му „Антропоморфия“, „Свят без сенки“, „Безбрежни брегове“, „Тайната градина“, „Той и тя“ и водещата на „Метаморфози“. През 90-те години на ХХ век в ателиетата „Вулкан“ се формират някои неформални групи – тази на „Седемте“, прераснала в „Десетте“ (1987), Клуб „Вар(т)на“ (1996), които бележат процесите на промяна с акции, изложби, пърформанси и публикации, към които Цанев има принадлежност. Той участва в авторска „Книга на седемте“ (1988). В неговите листи е налице постмодерен подход с представянето на фрагменти от записки в личния му дневник. От този период са неговите видеоарт произведения, с които участва в различни изложби.

След закриването на Графичната база и на ателиетата на художниците във „Вулкан“ живописта доминира в изкуството му. Връзката с натурата му дава вдъхновение от различните състояния на природата. Колоритът му е автентичен, извлечен от „непосредствено наблюдение на природата и съдържа нейните тайни“. В пейзажите от морските брегове на Ахтопол, там, в „Тайната градина“, където „няма мъртва природа“, където „Ирисите“ са изпълнили царствено пространството, се сливат реален образ, съновидение и духовна регресия. Художникът пише, че там рефлектират „изначалната древна класика, елинистичната, на Ренесанса, класицизма и постимпресионизма“ или от „различни, взаимно допълващи се корелати на едно изначално метафизично познание“ във „Веданта/Християнство/ Херметизма/Дао/Орфизма/Античната теогония“ (1.06.2000).

Явор Цанев / Ириси

Голото женско тяло е мотив, широко застъпен в изкуството на Явор Цанев. За художника то е олицетворение на сътворената божествена красота, защото е създадено по божия образ и подобие. Този възглед идва от най-дълбока древност, в митологичното време на „Дриади“, „Нагини“, „Калисто“, „Посвещение“, „Огледало“ и др. Голите женски тела в картините на Цанев са сякаш

оживели от шествието на девиците на Партенона, от стенописите в Помпей

или от одалиските на Енгр, изплували са от цветните мъгли на живописта на Сьора. Те се появяват като светлоносни там, сред мрака на космичното безвремие, в абстрактната безпредметност на фона на картината. Това художникът нарича „претворяването на цвета отвъд абстракцията“. Последната му, неименувана серия с голи женски тела е свързана с неолитните изображения на Богинята майка, на Кибела, но в нея има виталност, която напомня и за мощните матрони на Фернандо Ботеро.

Явор Цанев / от изложбата

В тия голямоформатни картини рисунката със сангин върху платно, обогатена с емулсия, се преобразява в изящна с богатството на нюансите си живопис, отразяваща образи от божествения свят, свят, който той провиждаше в изкуството си.

Свободен творчески дух, Явор Цанев, без да се колебае, се обръща към митологични или религиозни теми в творбите си. Неговите записани слова са като точка, която ни сближава в безкрая, защото носят духовно му прозрение, с което изкуството му ни става още по-близко и скъпо.

Пламена Димитрова-Рачева

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04/ 2023, с. 80
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: