Лични данни и образование

Димитър Яранов е роден в София. През 1991 завършва Художествената академия, специалност „Живопис“, при проф. Светлин Русев. Наследник е на известна фамилия – дядо му е големият учен географ проф. Димитър Яранов, син е на художника Атанас Яранов. Като художник се стреми да се еманципира и създава творчество, емблематично за съвременните концептуални автори.

Негови картини са представяни в престижни изложби в България и чужбина. Името му се свързва и с арт групата XXL, създадена през 90-те години на миналия век, с фестивала „Процес – Пространство“.

Преподава в Художествената гимназия в София. Много хора го познават и от созополската галерия „Котка и котка“, която управляват със съпругата му. Последното участие на Димитър Яранов в изложба на „Шипка“ 6 е в проекта „Седем извън трафика“ (2022).

„Това, което ценя и търся в моята работа, е, рисувайки, да бъда максимално честен и откровен със себе си. само тогава изкуството има истинско въздействие. Стремя се също да бъда и много критичен към творбите си.“

Критика

Напусна ни художникът Димитър Яранов. Името и творчеството му се свързват с появата на нова вълна в българската живопис в началото на 90-те години, а неговите платна бяха ярък пример за независимо действие, надхвърлящо рамките на дотогава пределно организираното и предвидимо като развитие българско изкуство.
Наследник на мощното иновативно присъствие на своя баща (живописецът Атанас Яранов) Димитър Яранов отрано получава сериозна изобразителна грамотност и афинитет към специфична монументализираща стилизация на формите. Като се има предвид последователното му професионално образование в Художествената гимназия и Художествената академия в София (завършва специалност „Живопис“ през 1991), то неговият професионализъм е логичен, както е видно и защо беше любим преподавател и добър пример за много ученици и млади художници.
Същевременно неговото формиране е свързано с проучване на възможностите на живописта и индивидуалният му образен език има своята история, която води в 90-те години към групата и галерия XXL, където ясно и последователно бе поставен въпросът за синхронното съществуване на концептуалната живопис, неоекспресионизма, постабстракцията и взаимоотношенията с фотографския образ. Като важна фигура в този процес Яранов пише: „В началото на 90-те години ме интересуваше крахът на големите идеологии. Приемах лично и автобиографично проблемът за насилието на идеите над реалността. Както и метаморфозите на предметния свят в някаква антиутопия, дехуманизирана и лишена от нравствени послания, където технологиите доминират болезнено над биологичните форми. Опитвах се да създам катастрофична иконография, нещо като урбанистични плакати на Апокалипсиса“.
Ключова за творчеството му беше изложбата “Freaky realism” от 2000 г. За тази промишлено-биологична фантастика и конкретно за картина с потъващ кораб тогава написах: “Контрастът между интериоризирания наблюдател и трагедията на катастрофата (квазиотчуждена, тя също се съотнася към "вътрешната" гледна точка от корабния люк) е симптом за възпаляване на есхатологични настроения, толкова обичайни за важните автори на 90-те години, към които, поне според мен, принадлежи и Димитър Яранов”. Днес може да сме убедени в мястото му в нашето изкуство. В последните двадесет години той направи ред самостоятелни изяви и участия в кураторски изложби у нас и чужбина. Този период авторът определя като концептуално-документален, бидейки базиран на фотографии от печатните медии. Живопис, изтъкана от социални и политически послания. Както казваше Яранов – не се вълнувам от „политическата коректност“, а живописното изграждане на платното за мен има значение на информационен преносител. Тъкмо поради тази ясна интелектуална стратегия, може да се посочи ролята на художника в полагането на основите на концептуалната живопис в България.
През последните години Яранов отново показа платна, изпълнени със странни същества, утопични машини, петролни или космически платформи, маймуни и кучета в скафандри. Видимо завръщане към иконографията от 90-те, породено от ужас от възхода на фашизоидни режими в Европа и войната в Украйна. Така той ни завеща не просто сложна и дълбока живопис. Неговите сюжети може да изглеждат футуристично-технологични, но са винаги тревожни, изпълнени с меланхолия, самота и чувството за обреченост.
Творчеството на Димитър Яранов беше високо оценено далеч преди преждевременната му кончина и неговата значимост е извън всяко съмнение. Отдавна произведенията му са притежание на множество музеи и частни колекции. Остава надеждата, че предстои организиране на ретроспективна изложба, разкриваща в пълнота значението на живописта на незабравимия колега и приятел Димитър Яранов.
Свилен Стефанов