16 май – 14 юни 2019
СБХ, Шипка 6

Художникът Георги Стамболийски се подписва Stambo и псевдонимът му става негова запазена марка, с която брандира всички свои творби. Работи в областта на графиката – рисунка, карикатура, илюстрация, плакат, запазен знак, книжен и графичен дизайн, печатна реклама, кавалетна живопис, медали и плакети, декоративна пластика в нейните различни варианти на екстериорна и интериорна, вътрешен дизайн и обзавеждане. Те не са достатъчни, за да се добие пълна представа за целия обем на неговото творчество, защото има някои отделни произведения, които остават като проекти или реализирани като прототипи в дизайна.

Много от неговите произведения са станали във времето изключително популярни и емблематични в областта на приложната графика – рекламните плакати, банери, билбордове, които прави за „Опел“, са се превърнали в легендарни през последните десетилетия на ХХ в. На същата широка популярност в Германия и по цял свят се радва рекламата, която той прави за „Нескуик“, „Кока-Кола“ и някои европейски авиокомпании.

В периода на икономическо и политическо разделение на т.нар. студена война между Изтока и Запада много от тези брандове, които художникът Георги Стамболийски създава през 70-те и 80-те години на ХХ в. в Германия, като авторски арт продукти са останали анонимни в страните от социалистическата икономическа зона, независимо че рекламните му плакати и изделия в хилядни тиражи се разпространяват навсякъде заедно с търговските продукти. Причината за това е, че те са носители на западни индустриални запазени марки – символи на отречения в страните от социалистическия лагер капитализъм. За България, зад Желязната завеса, неговото изкуство остава неизвестно. След 1960 рекламата и запазеният знак са двете области, в които художникът работи в Германия най-усърдно и изключително много. Той прави различни варианти на решения в графичния дизайн за печатния рекламен плакат, докато постигне завършен, съвършен вариант на продукта.

Какво е изключителното за неговия стил, оценено от поръчителите му?

Георги Стамболийски е български художник, получил академично художествено образование в София, емигрирал по политически убеждения през 1958 в Германия. Неговият талант е разпознат още в студентските години от професора му Александър Поплилов и в карикатурите, които публикува като щатен сътрудник на вестник „Стършел“. В първите години на творческата си дейност в Германия Стамбо се налага с изключителната си креативност и професионализъм в областта на приложната графика и дизайна. Вдъхновява се от гротеската, българската иконопис, от богатството на традиционната ни култура и приказен фолклор, от попарта и кинетичното изкуство, от експресионизма, дадаизма и от жанра фентъзи.

Всичко това при него творчески е преосмислено и естетически изведено като идея. Похватите и методът му на работа са впечатляващи и забележими, защото успява естетически да обвърже изкуството си със средата, в която то се експонира. Като творец успешно се реализира в различните видове на декоративното, приложното и изящното изкуство и към всеки един от тях прилага различен подход. Съобразно концепцията, която има, структурира визуално и идейно в големи тематични серии философски кръг проблеми, които го вълнуват творчески.

Някои от темите – като „България“, „Маски“, „Жени“, „Пейзажи“ – разработва с години. Произведенията му са изключително прецизно изпълнени, реализирани са с оптималните изразни възможности на различни художествени техники, които използва и прилага умело спрямо спецификата на жанра – живопис, графика, пластика, карикатура, дизайн. Уникално качество на неговата личност, което обединява цялото му творческо дело, е пристрастното му отношение към технологиите, без значение какви са те – художествени, занаятчийски или индустриални. Винаги прилага конкретен избор при използването на различни медии и материали. Изразните средства, с които си служи, са артистично овладени с онази лекота и виртуозно майсторство, които са присъщи на талантливите художници.

В Германия Стамбо се утвърждава като

изключителен професионалист, респектира с поведенческата си перфектност и дисциплина.

Високо се цени качеството на работата му като художник за прецизното изпълнение на рисунки, карикатури, графичен и индустриален дизайн, илюстрации, шрифтове и лога, асамблажи и редимейд пластики. До края на 80-те години използва класически средства при създаване на произведенията си. Това са рисунки с туш, перо, молив, живопис с темпера, акварел, акрил, маслени бои. Същите материали използва и за проектите си в рекламния плакат.

През 90-те години, когато се развиват дигиталните технологии, художникът Георги Стамболийски – Стамбо надгражда програмните параметри на компютъра, конструира сам една технологична система на арт роботика, чрез която успява да осъществи невероятната си творческа фантазия и въображение. Противно на много други художници, които работят в областта на приложния и графичния дизайн, Стамбо смята, че компютърът не може да потиска творческото мислене на професионалиста. Той го използва технически за реализация на по-прецизната дигитализирана версия на произведенията си. Технологията „Airbrush“, с която рисува през последните десетилетия на ХХ в., намира универсално приложение в изкуството му. Тази техника, създадена и патентована през 1976, е използвана и от много други художници, които са я обогатявали с нововъведения. Също като тях Стамбо я доразвива и създава собствена машина за рисуване. Той създава апаратура, в която се съчетават машинни елементи с дискове. Върху дисковете се поставят различни цветове, като се ползват предимно водоразтворимите акрилни бои. Работи с чисти цветове и постига нюанси, тонове и полутонове върху самата живописна повърхност. Боите се извличат от дисковете и се нанасят с въздушната четка върху повърхността на основата посредством микрокомпресор, контролиран от компютър.

Това негово откритие е инспирирано от предходните версии на „Airbrush“, но стилово, както е в серията „Маски“, има сходство с графитите, рисувани със спрей. Рисува върху основа от хартия, платно, японско велпапе – материали, типични за модерния индустриален свят. Живописта му в тази техника придобива нова стилистика. Тя става приказно-фантазна, образите – иконично-неръкотворни, феноменални в изпълнението. Картините му имат енигмата на постигнато съвършенство в симбиозата между техничен и творчески гений и в умението на човешката ръка и въображение да постигнат абсолютната красота. Всички естетически и идейни търсения на художника са насочени към универсалния дизайн, т.е. към цялостно пластично хармонизиране и въздействие на визуалния език. По този начин стилистически неговото изкуство се придържа към рационалния и практичен подход на Баухаус и неговото по-късно обвързване с неопластицизма и конструктивизма в епохата на постмодернизма.

Уникалните личности като Стамбо, независимо от познанията си, имат и редките умения да влияят на живота на другите хора с изкуството си. Но те имат и личен живот, който определя стремежите и съдбата им. През целия си живот художникът Георги Стамболийски – Стамбо е бил свободен като човек, също свободен в работата си на художник и творец. Това се отразява в изкуството му, създавано в Германия до 2013 г., когато прекъсва творческата си дейност поради заболяване.

Изкуството му е изкуство без граници, наситено с интелектуална енергия, с естетика и стил.