В края на миналата година, в продължение на близо месец, в Националния дворец на културата царстваше колекцията на 9-ото международно триенале на сценичния плакат.

Събирането в едно общо физическо и духовно пространство на толкова много български и чужди плакати (по-точно 659 на 178 автори от 30 страни) е не само представителна панорама на най-доброто, създадено през последните три години, но и повод за размисъл относно посоките, перспективите и проблемите на изкуството на плаката в локален и глабален контекст.

Специалната тема е тази, която придава съдържателна хомогенност и е определяща за цялостния облик на триеналето. Фокусирано върху арт фестивалите, 9-ото издание изрази актуалната тенденция към все по-активното преплитане на различни изкуства и култури и успя да представи огромното фестивално многообразие на планетата – за традиционни и експериментални сценични форми, за документално, игрално и анимационно кино; за класическа и съвременна музика: джаз, рок, рап, опера, хорово пеене; фестивали за дизайн, архитектура, литература, комикс, визуални изкуства, цирк, фолклор, танц, вино, вкл. и такъв на предпремиерите...

По общо признание въздействието на 9-ото триенале е внушително и мащабно. Това се дължи не само на количеството и качеството на плакатите, но и на новата експозиционна среда. Несравнимо по своите мащаби и посещаемост пространство на НДК, с неговите високи и просторни фоайета, с връзките и преходите помежду им придаде логика, ритъм и цялостност на експозицията, отвори я за многохилядна публика, позволи да бъдат разгърнати зоните на различните национални школи, да се обособят кураторските проекти, специалните и почетни участия, както и забележителната изложба на членовете на международното жури. Избрани специално за изложбата в София, плакатите на тримата чуждестранни журьори (Лекс Древински, Германия; Радован Йенко, Словения, и Агниешка Жемичевска, Полша, са получили международно признание и престижни номинации.
Експонирани в пространствата на театър „Азарян“ заедно с плакатите на Божидар Йонов, също член на журито за наградите, те формираха една елитна колекция. привилегия за всяка авторитетна галерия по света. Напълно хармонично и естествено към тях се вписа и мемориалният раздел с плакати на Божидар Икономов не само защото той живееше и създаваше своите „крилати“ плакати с ясното съзнание, че принадлежи на общност, която наричаше „световно семейство на плакатистите“, но и защото плакатите му с лекота преминаваха граници и му печелиха приятели, награди и съмишленици. Неговото разбиране за плаката като универсален визуален език се пренесе във философията на международното триенале на сценичния плакат, чийто съосновател и двигател беше до края на своя живот.

Колкото бляскаво и комфортно плакатът да живее в изложбените и музейните зали, неговата най-престижна галерия си остава улицата. Ето защо беше избран нов подход за популяризиране на триеналето, включващ целогодишна изложбена програма в страната и съпътстващи изложби в различни точки на София.
Разположени на знакови места, плакатите пресрещаха зрителите и същевременно рекламираха триеналето. Изложбите в Дома на архитекта и върху оградата на Градската галерия във Варна, в художествените галерии на Добрич и Велико Търново, в регионалната библиотека на Стара Загора или сред необятния простор около високопланинската хижа „Плевен“, оградата на галерията в Созопол, и то по време на фестивала на изкуствата „Аполония“, оградите на художествената гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив, на Националната художествена академия в София и на столичното 95 СОУ, разположено в кв. „Хаджи Димитър“, са част от „завоюваните“ от плаката територии.

В продължение на три месеца върху оградата на Националното музикално училище „Л. Пипков“ на ул. „Оборище“ в София бяха експонирани таблата от проекта BG ТОН&ОБРАЗ, който триеналето създаде, за да разкрие малко известни проявления на графичния дизайн от близкото минало. В центъра на вниманието ни попаднаха българските грамофонни плочи. Без да претендира за изчерпателност, BG ТОН&ОБРАЗ е пръв опит да бъде извадено от анонимност творчеството на няколко поколения български художници, работили за „Балкантон“ и създали образци с универсални и неувяхващи послания. Близо стоте изображения, условно обединени в няколко тематични групи, ни подсказват, че следите от една изчезнала културна индустрия могат да получат нов живот в съвременното градско пространство.
А оградата на посолството на Република Полша от страната на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ от 4 ноември 2019 г. до 14 февруари 2020 г. беше домакин на 27-те наградени и селектирани плаката от националния анонимен конкурс, посветен на 70-годишнината от създаването на Полския институт в София. Участието в триеналето на впечатляващ брой (без аналог в досегашните издания) млади български автори е свидетелство за интереса и необходимоста от подобно начинание. Най-младите са родени през 2002 г., но има и такива, чиято рождена дата е в 30-те години на миналия век. В колекцията са включени плакати на ученици от Националната гимназия за приложни изкуства и от Художествената гимназия в Пловдив, както и на прочути професори от цял свят. Геокултурните измерения на триеналето се простират от Беларус до Бразилия, от Япония през Близкия изток, цяла Европа до САЩ. Така вече 25 години триеналето е международна платформа за няколко поколения български автори, които могат да се съизмерват със своите чуждестранни колеги.

Все пак най-показателни за духа и характера на събитието са наградите на триеналето. За 9-ото издание те са: Голямата награда на София – пластика „Златен плакат“ с автор Богомил Николов – за Юри Тореев, Беларус; две равностойни награди – бронзов плакет с автор Богомил Николов – за C2F/ Сайбу Рихли, Фабиен Бури, Швейцария, и Джисуки Мацуда, Япония; награда за млад автор (до 35 г.) – бронзов плакет от Георги Чапкънов в памет на Асен Старейшински – на Иван Кашлаков, България. Номинации: Тиаго Лакас, Бразилия; Дамян Клачкевич, Полша; Юри Гулитов, Русия; Петер Яворик, Словакия.

Тази година наградените плакати са белязани от съчетанието и баланса между два доминиращи възгледа: типографския и изобразителния, както и от осъзнаването на ролята на плаката при формирането на градската среда. Неслучайно

някои от наградените произведения са част от реални рекламни кампании,

случили се в различни точки на света. Влиянието на този подход се откроява и в работата на поканеното като специален участник дизайнерско студио „Тоник“, което вече десета година създава цялостната визуална комуникация на Холандския фестивал.
Наградата, на която триеналето особено държи, е тази за млад автор. Учредена през 1992 г., тя е в памет на големия български художник Асен Старейшински и за радост при последното издание на триеналето остана в България. Другата добра новина е, че плакатът на Иван Кашлаков, който международното жури отличи в София, месец по-късно спечели награда и от друго световно изложение, този път в Колорадо.

Поредното потвърждение за съпоставимостта и универсалността на процесите в изкуство, което ни дава основание да продължим да се вглеждаме в съвременната култура през очите на плаката.