1 март – 2 април 2022 година
СБХ – Шипка 6, зали 1А, 1B, 1C

Изложбата и монографичното издание „Отзвуци. Христо Беребров и неговото наследство“, посветени на художника и реализирани в партньорство с Фондация „Цанко Лавренов“, целят да извадят и заслужено да поставят името Христо Берберов сред известните имена на български художници, творили в началото на ХХ век. През 1906 Андрей Протич отбелязва, че „към добрите български художествени произведения спадат […] картината на Берберов „Имарет Джамия“, интересна както по мотив (джамия, пред която стърчат големи турски надгробни камъни и изсъхнали дървета), тъй и по студен, рязко контрастиран колорит (джамията – оранжев, камъните – сиви), също и по техника“ (Протич 1906: 26, 27). Друг любопитен коментар дава Протич и през 1907 в съчинението си „Fine Art in Bulgaria“: „[…] Берберов, който е завършил Академията в Торино, е под влияние на Сегантини. Принципно той е пейзажист и предпочита планинските мотиви. Картините му са с екзалтиран тонус, облачните и въздушните ефекти са умело представени и техниката винаги е впечатляваща“ (Protich 1907: 32).

Христо Берберов / Рибари, 1930-е години

В продължението на статията си за „Модерната художествена сбирка на Народния музей“ в сп. „Художествена култура“ Васил Димов коментира също „Имарет Джамия“: „В едно тъжно настроение, почти траурно, е издържана една малка женска фигура (бюст) от художника Христо Берберов и интитулувана „Неволя“. Но с по-очебиюща техника и с повече богатство на боите и тоновете е „Имарет джамия в Пловдив“ – един самотен ъгъл от двора на тази джамия, в който още продължава да бие пулсът на турското племе в България.“ (Димов 1910: 132). В брой 5 на сп. „Художествена култура“ от 1910 в текста си „Лятната изложба на Дружеството на художниците“ (1909) Димов разсъждава малко повече върху стила на художника: „[…]

Техническите формули, с помощта на които той разрешава своя художнически проблем, са прости – лишени от външен параден блясък. Христо Берберов е толкова скромен в изпълнението на своите картини, колкото е искрен в избора на техните сюжети. Темите, които предимно разработва тоя художник, са заети из нашата пейзажна природа, из реалния и митическия живот на последната. Родопи и величествената, горда Рила, що отдавна поробиха със своите прелести сърцата на нашите поети, са дали не един само сюжет за четката на Берберов. В обятията на техните величави гънки, разнообразни по флора и строеж, художникът възпява тяхната хубост с напев, пълен ту с лиричен, ту с баладен тон. „През самодивското игрище“, „Поток“, „Усоя“, „Из Рила“ и др. са бегли странички из вечния живот на българския пейзаж. Твърде интересен е колоритният строеж на тоя художник. Може да се каже, че неговата художническа индивидуалност се характеризира най-вече със самата колоритна система, с която той си служи в своето изкуство. Неговите бои се движат главно около зеления и синьо-виолетовия тон – даже и когато живописва портрети. А такива Берберов живописва твърде често.

Лиуджи Болонгаро / Голо тяло

В сегашната изложба излага два дамски портрета, имащи значителни художествени достойнства.“ Как сам Христо Берберов е виждал стиловите особености на почерка си в началото на ХХ век намираме в негова биографична справка, където той пише за влиянието на „малката групичка от по-стари ученици в академията: Джинепро, Вилялди, Болонгаро, Муки и пр., която се бе проявила и обособила като силна реалистична фаланга“. А за художническия си мироглед художникът споделя лаконично:

„Ярък реализъм на романтична подкладка.“

Дали тези лаконични коментари, направени по повод конкретни произведения на художника, изказани в началото на творческия му път, са достатъчно проникновени и дават наистина представа за творчеството на този художник? По-точен ми се струва коментарът на Снежана Карлуковска (2010: 48) по повод на „Имарет джамия“, който може да бъде отнесен към цялото творчество на художника: „Гробище край Имарет Джамия стои самотно като светоглед, дори някак екзотично. Моето обяснение е, че този подход е, първо – преждевременен за българското изкуство около 1900, и второ – емоционално колоритният му регистър е чужд на българина и дори по-късно той не намира своето развитие.“

Разглеждайки произведенията на Христо Берберов днес, голяма част от които се опитахме да съберем и покажем в контекста на епохата на първия етаж на Съюза на художниците, намирам стила му за

вълнуващ вкус между романтичен реализъм и символистична алюзия.

Художественият и документален материал ми дадоха основание да мисля, че художникът е възприемал модерните европейски тенденции като общо настроение, но тяхната философия все пак е докосвала произведенията му.

Голямото завръщане на Христо Берберов (1875 – 1948) / поглед към изложбата, зала 1А, СБХ, Шипка 6

„Докосването“ до символизма е причината съвременниците му да забелязват неговата работа в живописта, но да коментират лаконично стила на художника. А той e трансцендентален – търсещ истините отвъд реалното. Така на границата между двата века и нататък, в зависимост от идеята, от вътрешните пориви, от натрупания житейски и художнически опит, панорамните величествени планински пейзажи, с които Христо Берберов участва в художествения живот на страната, са с тих и хладен натюрел, като че ли рисувани за вечността. Портретите на съпругата му Мария и детските портрети на сина му Боян са създадени като идеални образи на съзерцателност, нежност и красота.

Христо Берберов / Крепостта Овеч, 1920

Художникът прониква с дълбоко емоционално чувство на възхищение и смирение отвъд планинския пейзаж, а в дамските портрети преминава през външния образ на човека с любов и трепетна мечтателност, за да достигне до по-високи духовни стойности. В по-късните архитектурни композиции художникът изключва човешкия бит от картината. В тях на фокус е безлюдната среда, застиналият възрожденски образ на дома, извисяващ се като носител на друга, забравена според художника ценностна система. Символиката в картините на Христо Берберов е загатната, ефирна, поставяща мисловни акценти върху универсалността, непреходността, вътрешната красота и значимите човешки ценности, затова създадените през първата половина на ХХ век живописни хармонии нареждат Христо Берберов сред художниците с вкус към направлението на символизма.

Анжела Данева

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 01 / 2022, 54 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук