Изложбата „Играчки” е част от проекта „Идея за дом”, посветен на 80-годишнината от създаването на Съюза на дружествата на художниците в България

„Играчката е основно философско нещо, откакто човек съществува. И колкото и странно да звучи, видовете играчки определят съдбите ни и нашите способности” - казва Веселин Бешевлиев, шеф на магазин и сайт за продажба на радиоуправляеми играчки zigifly.com.

Играта е физическа или интелектуална форма на организирана по някакви правила социална или индивидуална дейност. Този вид занимание съществува от дълбока древност и се осъществява заради забавление, отмора, закаляване на тялото или упражняване на умствените способности  с познавателна цел, печелене на пари, посредством залози или за сплотяване на дадена общност.

 „Опитите да се разглежда играта като форма на взаимоотношение между човека и околната среда я поставят в основата на йерархията на човешките дейности. 

Мястото на играта в живота на човека се определя от подражателното му отношение към действителността, което на свой ред зависи от специфичното за всяка възраст “вграждане” на личността в системата на обществените отношения.

Своеобразието на играта произтича от игровите мотиви и цели, които се съдържат в самия игрови процес, докато при всяка друга дейност мотивировката е свързана с резултата. С други думи, човек играе заради самата игра, без да се интересува от резултата. Радостта от играта се крие във възможността не само да се опознава света, но и да се “изменя”. Следователно чрез играта се отразява действителността по пътя на нейното “активно преобразуване”, което води до неочакваното съчетание между реалност и измислица.

Непосредствено свързан със специфичната характеристика на играта е въпросът за социалния характер на нейния произход, съдържание, мотивировка и структура.

Социалният произход и съдържание на играта пораждат сложната й социална структура, изразяваща се в система от взаимни връзки и отношения. Тяхното създаване, функциониране и изменение е свързано с битието на човека.

Играчките са средства, необходими за разгръщане на игровия процес.
Следователно целта, задачите, условията и средствата пораждат процеса на дейността, в който се осъществява изявата на играчите, упражняват се и се развиват психични процеси и свойства.

Субективният план на игровата дейност придполага социално-психичен комплекс със сложен състав: интелектуални компоненти, овладени нравствени норми и социални роли, равнище на емоционално-афективния план в личността, оценъчни отношения, волева, поведнческа регулация и др.” (Снежанка Лунгова, експерт-психолог)

Тези цитирани от специализираната литература по темата разсъждения върху играта и играчките рамкират до голяма степен проблематиката, от която се интересува изложбата „Играчки”. Представени са автори и творби с отношение към гореказаното. Игровият характер при изпълнението на изложбата предполага отворени възможности за импровизация до последните моменти на завършването й.

 Участници:

Боряна Венциславова

„Приказен свят”, 2012, c-print, 3 броя lightox,/светещи рекламни кутии/, 50 x 75 cм всяка

Работата коментира заобикалящото ни общствено пространство и спечифичната урбанистична среда в България, където абсурдите и странността са ясно изразени и до голяма степен са се превърнали в нормалност. Заглавието на работата, както и медийното й представяне в светещи кутии визират директно особеностите  на родното обкръжение.

Боряна Венциславова, Мирослав Ничич

FOKUS POKUS EUROMATIK, 2005/2006, документален фирм, 60 минути, звук, цвят

http://fokus-pokus-euromatik.net

Филмът проследява ежедневието на работниците от увеселителния парк “Пратер” във Виена в продължение на една година. Диалогът с тези хора е за парите, пропуснатите шансове, миграцията, Европейския съюз и за живота днес изобщо. Разговорът разкрива колко далеч от виенския „шарм” е битието на трудещите се в международно познатия „луна парк”. Интервюираните, които в голямата си част са от бившия комунистически блок и Югославия разказват историята на своето битие, където икономическата емиграция е необходимост, а идентичността не може просто да се отъждествява само с националността. Думата Euromatik в заглавието е превърната в измислено понятие, което съчетава EURO и matik /от автомат/ Получилата се игра на думи се асоциира с обединена Европа и представлява критика към стремежа за глобализация и регулиране на пазарите, към комерсиализацията във всяка една област и подстрекаваното и възпитавано у хората консуматорство, т. е. превръщането им в „машини за пари”. Метафорично, заглавието говори за Европа като за голям игрален автомат за пари, но не и за място за по-добър съвместен живот на хората. „Пратерът” с неговия развлекателен характер, но и реалността, която срещаме зад кулисите отразяват действителността, в която се намираме и представлява един микромодел на света, в който живеем.

Васил Абаджиев

Проектът APACHE, (Theatre of War), 2012

По време на войната в Персийския залив  се публикуваха избрани цитати от изказвания на американски пилоти, бомбардирали Багдад. Повечето от тях казват: “Беше точно като във филмите.“ или  “Беше като да играеш на електронна игра.“ Постмодернистите използват термина хиперреалност за “света като копие без оригинал “ - мрежа от символични асоциации, която не се отнася до никакво крайно значение. Войната като филм за войната или хиперреалното като електронна игра. Проектът APACHE съдържа 120 документални фотографии, „свалени” от Internet с вариращи размери и 17 минутен документален видеоматериал, направен с военна камера от хeликоптер  “APACHE”. Материалът е „източен” от сайта Wikileaks. In April 2010, WikiLeaks published gunsight footage from the 12 July 2007 Baghdad airstrike in which Iraqi journalists were among those killed by an Apache helicopter, known as the Collateral Murder video. http://en.wikipedia.org/wiki/WikiLeaks

Георги Пасев

„Малкият човек”, 2012, 173 х 32 х 75 см, фотополимер, акрил

 „Малкият човек” е създаден  със съответна дигитална програма и е изпълнен в материал със съвременните технологии за възпроизвеждане на 3D обекти. "Малкият човек" е автопортретно „скулптурно” изображение, което има за цел да обективира взаимодействието между човешките идеали, ценности, дейности,  постижения и превръщането им в еталон за подражание. Този еталон, постепенно се визуализира от характери, в които е силно заложена нотката за "успех" на всяка цена. Роботизираният човешки образ на екшън фигури, комиксови герои и масови типажи  внушава безгранична сила, "симетрична красота" и съвършенство, измествайки основни човешки белези. Екшън фигурките са масово играчково производно, част от мощна индустрия, която превръща човешката личност в продукт, който трябва да изпълнява „голямата игра на живота”, спазвайки правилата на кукловода.

Емил Желязков

„Желе”, 2012, серия от 3 дигитални фотографии с размари 80 х 120 см, отпечатани върху твърда основа.

Авторът „риплейсва” мъртвата, но все пак естествената природа от хербария или формалиновия модел със сурогатни заместители. В този случай това са подсладено желирани сладкарски червеи, които естествено стават за храна но ностят и характера на иронични играчки - заместители. Те хвърлят смислов паралел към „силиконовата мода” и подмяната на живата природа с продукти на масовата култура и профанизма.

Константин Ачков

Предметите за ежедневна употреба могат да съдържат планове на смисъл и да внушават повече от естетическа употреба. Това до голяма степен се отнася за творби на скулптура К. Ачков. Тяхното специално устройство личи от пръв поглед, но и веднага ни осъмнява в предназначението им. Те не само кавалетни, не са само приложни, не са само концептуални, макар че идеята, възглада, метода и принципа на устройството им най-много привличат. Достатъчно ли е само формата да следва функцията и не би ли могло да бъде и обратно.  Дали става ясно, че се говори за маси и столове или всъщност за участието на разума, творческите инвенции, ентусиазма от играта. А може би се говори направо за играчката, която сами създаваме за да впишем себе си в реалността на битието и изкуството. Ачков като че ли постила пътека и търси връзка между света в който сме и света в който бихме искали да бъдем. А това до някъде създава и културата на нашето живеене. Участието на К. Ачков е въпрос на импровизация  и е все още неясно в този момент на написване на прессправката.

Лазар Лютаков

"Легендата за белия майстор (Шанхай)", 2012, инсталация с вариращи размери

 Работата документира усилията на автора да въведе на китайския пазар първия български кунг-фу филм. Филмът е заснет преди десетина години на VHS от група ентусиасти във Варна и е типичен пример за b-movie. През 2011, по време на няколкомесечен престой в Шанхай, Лютаков самоволно влиза в ролята на мениджър и изгражда стратегия за превръщането на филма в успешен пазарен продукт. Авторът организира  премиера в едно от централните кина в града, продуцира 500 броя DVD-та с превод на китайски и английски, провежда множество срещи с българския консул, изнася лекция във филмовата академия, търси спонсори. Изхождайки от тезата, че огромният и гладен за екзотични и непознати стоки пазар в Китай ще превърне филма в огромен успех, подобно на жанрове като "спагети уестърн", Лютаков отчаяно се опитва да спечели аудитория в многомилионния град, изграждайки нов контекст, вид аура, около вече съществуващия продукт. Възползвайки се от посткапиталистически маркетингови стратегий като "branding", произведението маркира глобалното пресищане от исторически референций, културно присвояване и интелектуално пиратство в съвременният свят. То е и поетичен жест на завръщане към изходната точка след дълго пътуване, на досег с допустимата реалност и фикцията.

Петя Димитрова

We Talk – We Act – We Move! Can We? Yes We Can! 2 - 3 - 4 – 5, 2011/2012

5 на брой А1 черно-бели постери в естетиката на layout/а на книгата „Regime. Wie Dominanz organisiert und Ausdruck formalisiert wird. (Germ)

Ed: Petja Dimitrova, Eva Egermann, Tom Holert, Jens Kastner, Johanna Schaffer. 2012 - edition assemblage, Munster/BRD

www.edition-assemblage.de/regime

Книгата е публикуван резултат от тридневен симпозиум с философско-теоретична и „спорна” проблематика, сварзана с това как да мислим режимите днес, състоял се във Виенската академия.

Работата We Talk – We Act – We Move! Can We? Yes We Can! 2 - 3 - 4 – 5 е „визуална” част от дебат около анализ на съвременни политически режими. При опит да опишем форми на организация, възаимодействаща си с власт и доминантност често си помагаме с понятието режим. Какви форми на режими има, как и къде можем да ги разпознаем днес? Кога да дефинираме режима на репрезентация, на граници и миграция, върху половете, истината, „нормалното“, на изкуството, естетиката, историята и др.? Колко ни помага това понятие за критика на структури и система, в които живеем? И какви предложения и практики имаме за да ги преодолеем, измамим, променим?

Симеон Стоилов

Обелиск, 2012, шперплат, полиестерна смола, стъкломат, неръждаеми винтове, лиственица, неръждаеми детайли, полиуретанов лак, проект за динги 4.5 м на Радослав Вержско – дизайнер и строител на дървени динги, 160 х 80 х 450 см

“Обелиск”е последната фаза от авторовия проект “Свободата не е за всеки”.  Темата за свободата е предтекст авторът да се впусне в пътешествие обратно към неговата мотивация да прави изкуство и удовлетворението, което все още намира в него, въпреки трудностите и непреодолимите абсурди на средата. „Обелиск” е обект, който не е ready made, но е готов да отплава.Създаден e в ателието едновременно като ветроход и изкуство в най-класически смисъл. Той предполага себеотрицание, постоянна тревога и мисъл, съчетана с пълна ирационалност. В процеса на работата върху него Стоилов постепенно започва да осъзнава и странните мутации, които се получават накъде между умението и идеята. Осъзнава и свободата си. Отвъд проблемите на изкуството това е просто монумент на свободния дух.

San Dokan

Crazy Diamond, (In the Name of Good) 2010, обектна инсталация, месомелачка номер 10, златна боя, 10 бр. дигитални принтове 9 х 13 см всеки

Предметът  Crazy Diamond разширява с още една бройка дългата поредица от свръхпредмети, част от популярна тенденция сред индустриалните производители. Мултифункционален или „умен“ свръхпредметът или суперпредметът е маркиран чрез позлатяване, а „благородството“ на златото трябва да отдаде това си качество върху неговата употреба. Всъщност златото трябва да върне изгубената „символна функция“ на предмета. Но, така, като че ли повече се постига превръщането му в символ на престиж и превилегия, а процеса на ползване е трансформиран в притежание.

Божидар Бояджиев

„Играта на играчките”, 2012, инсталация,  N-брой черно-бели /рисунки върху хартия/ или цветни /живопис/ изображения, Играчкови образци, произведени в периода от 60-те години до наши дни.

 „Играта на играчките”  е проект, посветен на детето, което не пораства или на възрастния, който не може без детството. Така наречените „играчкови образци” са автомобили или оръжия от детството на автора, а също така събирани от него такива във всички фази на последвалия го живот. Така както мотивът за придобиването им е бил винаги личен и неотделим от времето, така и сюжетите на изображенията, приложени в инсталацията очертават през уж незначителни подробности рамките на авторовото битие през годините. Художникът намира допирни точки през играчките с Конрад Аденауер, с президентите Айзенхауер, Рузвелт и Никсън, със Сталин и Брежнев, с Алфред Хичхок, с дизейнерите от ВИИИ „Николай Павлович” и осмисля „емблематични” случки от личния и обществения живот.

Бояджиев, като някои други „герои на нашето време” страда от постмодерно раздвоение на личността. Тази „патология” обяснява двойната му роля в изложбата „Играчки” на  куратор и на атор-участник едновременно.