СБХ :: 7 х 5 х 3. Съвременна българска живопис

Изложбата ще бъде отворена всеки ден, без изключение

Проектът „7 х 5 х 3“ обединява в мащабна експозиция седем кураторски проекта за съвременна българска живопис. Той е продължение, нова проява и актуализация на енергиите и целите на вече историзираните издания на „10 х 5 х 3“ (2003, 2006, 2010) в залите на „Шипка“ 6. В трите реализации на този формат се доказаха гледните точки на 30 изявени изкуствоведи и теоретици, както и творческият резултат на 150 живописци със свой принос в утвърждаването на нови посоки.

Проектът „7 х 5 х 3“, иницииран от фондация „Поддържане на изкуството в България“ и СБХ, се мотивира от появата на следващо поколение критици и художници, активно работещи в актуалния социокултурен контекст. Всяка от седемте кураторски изложби представя петима автори с по три произведения и по същество те са изразителни извадки от широката и многолика панорама на актуалната художествена сцена.

Станислава Николова в своя проект гради мостове между минало и настояще, модерно и неомодерно. Петима художници представят своите артистични рефлексии върху предварително подготвени за всеки един от тях програмни текстове на едни от най-изявените критици от 1920-те – Сирак Скитник, Николай Райнов и Гео Милев.

Боряна Вълчанова представя автори, които прилагат различни подходи в създаването на живописната материя, използвайки неприсъщи материали, техники и концептуализации на изразните средства.

Елица Терзиева анализира как да бъде „овладяно“ безпределното и въведено в обсега на човешките сетива чрез свръхсетивността на твореца. Как изкуството отключва духовните интуиции за проникване в енигматично закритите съдържания.

Румена Калчева поставя въпроса може ли да се говори за български сюрреализъм като особено направление в българската живопис и какви са неговите нови проявления.

Сузана Каранфилова конструира концепцията си около съзнателно избрана критична позиция към случващото се в българското изкуство и живота ни и убеждението, че феноменът на творческата индивидуалност не подлежи на лесно дефиниране и затваряне в интелектуална рамка.

Валентин Славеев търси конвенциите между картината, мислена като затворено пространство в своята материална граничност, и автора като отворено пространство с необятността на творчески инвенции и проявления.

Любен Домозетски акцентира върху активното присъствие на образа в съвременната живопис, размишлява върху неговото значение и място, как той генерира и акумулира културна памет, какви са неговите проявления, трансформации и семантична натовареност.

„7 х 5 х 3“ насочва своя изследователски поглед към отделни значими зони в съвременната българска живопис в опит да остойности качествения резултат и да очертае промените в нейното развитие, настъпили за едно десетилетие.