17 декември 2021 – 23 януари 2022
галерия „Капана“, Пловдив

Куратори
Пламен В. Петров и Катя Христова

Заглавието на изложбата е провокирано от едноименния текст на големия български интелектуалец Чавдар Мутафов. Статията е публикувана за първи път на страниците на вестник „Изток“ на 24 октомври 1926, а в този момент Ненко Балкански работи усърдно, за да превърне сам себе си в художник. Работи, без да подозира, че с цялото си сетнешно творчество, съзнавано или не, ще се утвърди като един от големите виртуози на „баналното изкуство“ в страната ни.

„Банално изкуство! Нека тази дума не плаши никого, тъй като тя е многостранна, както и самият живот. Има неща, които са естествени само през своята баналност, които един вид се пречистят, опростяват, стават познати; други пък приемат очевидността на необходимото, освободени от излишната си прециозност, претенциозност, за да бъдат само прецизни; накрая самото изкуство става друго, минало през парадокса на собствената си ежедневност:

то става изкуство на баналността…“

– пояснява Чавдар Мутафов.

В изложбата „Ненко Балкански (1907 – 1977). Банално изкуство“, подредена в експозиционното пространство „Капана“ при Градска художествена галерия – Пловдив, публиката ще има възможност да се взре в множество творби на художника, днес част от колекцията на Художествена галерия – Казанлък. В своя замисъл тя е своеобразна ретроспектива на автора, в която с неповторимо живописно майсторство е въплътена тъкмо баналността на битието. От погледа към селския двор, в който всичко напомня за миналото на автора – за детството, за недоимъка, за игрите и сълзите на съзряването и първите вълнения на сърцето, до тишината на мъртвата природа и разгърнатия вестник „Литературен фронт“, върху който в цялата си възможна живост е разстлана сякаш ритуално купчина осолена риба, за да се преобърне след блудкавото дихание на сухия въздух в чироз.

Ненко Балкански  / Натюрморт

В изложбата са включени и серия от платна на художника, в които жанрово се вплитат интериор, пейзаж и натюрморт. Картини, изпълнени с тривиалност, лишени от каквото и да е човешко присъствие – опразнени столове, обезлюдени улици, небеса без птици.

Не така пусти са портретите на Ненко Балкански, а още повече фокусиранията му върху голото женско тяло, но и в тях откриваме следите на шаблона на битието, отпечатал се безмилостно върху всичко живо. И пред нас се разкрива един обикновен свят. Но както Чавдар Мутафов пише, „това обикновено говори всичките наречия на улицата, на кафето, на салоните, носи всичкия безпомощен цинизъм на човешката машина, оголена и повредена зад всеки череп: скотството на парвенюто, идиотската кротост на инвалида, безсрамната автоматичност на проститутката – неща, за които дори не се мисли и които са всякога около нас, в нас, неизбежни и вечни като живота и еднакви с ужаса на неговата баналност“.

Ненко Балкански достига до всичко това привидно интуитивно.

Напипва пулса на своето време като малцина други в родния ни контекст.

Обръща се към прозаичното, към собствената си делничност, където нещата, „оголени в тяхната очевидност, добиват жестоката необходимост да бъдат изкуство“. И по-важното – да остават за нас такива въпреки все по-разширяващата се дистанция на времето, или пък точно поради това.

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 01 / 2022, 19 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук