Илия Бешков е сред ония енигматични фигури в историята на българското изкуство, чието наследство всякога възбужда, възпалява и чувства, и разум. Навярно и затова споменът за него не избледнява, а възвръщането към образите му – словесни и пластически, се радва на завидно внимание. Порязващата му актуалност, остротата на мисълта са само видимата част на неговата посмъртна устойчивост. Онова, което обаче остава сякаш недостъпно и създава аурата на Бешков като че ли е неговата непредставима свръхчувствителност към делничното, към привидно незначителното, към човешкото. Обичан, прелъстяван, отричан, възхваляван Илия Бешков остава верен на собствената си игра с живота и отказва да се впише в канона на времето си. Струва ми се, че и тъкмо затова досега липсват същностни опити за генерирането на разказ за него – за личността, за делата му.

Цялостен монографичен опит, в който да бъде побран този невместим в бедността на езика ни титан на чувстването. През последните години на фигурата и творчеството на Илия Бешков бяха посветени няколко издания и една важна изложба, а ето че в средата на тази година се яви и неговата първа по рода си биография.

Книгата е дело на писателя, сценарист, продуцент, а от няколко години и изследовател на българското изкуство – Иво Милев.

Нека тук веднага кажем, че в жанрово отношение книгата се движи на ръба между документалното и романното, и макар да борави с научен инструментариум, тя не може да бъде вписана в категорията на изкуствоведските трудове, предназначени да попаднат на нощното шкафче на експертите. Тя като че ли има за цел да доближи знанието за художника, мислителя, общественика Илия Бешков до един по-широк кръг читателска аудитория, но, уви, и тук тя не е на целта си, защото както сам авторът на книгата споделя „аз май постоянно пиша за себе си“.
И действително, това е книга, в която не Илия Бешков е основният герой на книгата, а представата на автора за него.
И тъкмо в това е нейното най-голямо достойнство.

Честно в несъвършенствата си, искрено в подредбата на фактите, смело в догажданията си, премерено дистанцирано,

за попадналия в ръцете на своя читател, изданието „Илия Бешков. Биография“ със сигурност осигурява подстъп към вселената на Илия Бешков. Разкрива нейните очертания, доближава до сърцевината, напипва пулса ѝ.
Книгата се явява по повод 120-годишнината от рождението на нейния главен герой и е достоен опит на автора ѝ да разчете неразчетимото – него, себе си.