Из новопубликувания двуезичен каталог за Славка Денева на фондация „Поддържане на изкуството в България”.

Светът на Славка Денева

...Анализът на творчеството на Славка Денева е благодатен процес поради възможността да се изследват над 300 нейни произведения само от дарението, което тя прави на СБХ. Казвала, че е натуралистка, която рисува с бои, не е използвала за себе си понятията „изкуство” или „живопис”. Подчертавала, че държи на рисунката и смятала, че най-важно е да започнеш една картина, а не да чакаш да ти дойде музата. Често работела едновременно върху няколко произведения, чиито сюжети са й били еднакво интересни за момента. Не е подписвала и датирала творбите си.

...В някои публикувани през 90-те години на ХХ век статии се налага констатацията, че приживе не е била оценена по достойнство. Наистина, нейното име не е сред често цитираните от поколението, което навлиза в нашето изкуство в началото на 60-те години, но ако си припомним оценките на Атанас Божков, Димитър Аврамов и Величко Коларски (които публикуваме в каталога), ще видим, че още с първите си участия в общи художествени изложби тя показва по категоричен начин своята индивидуалност и не остава незабелязана...

През 1959 е открита ОХИ, която Димитър Аврамов сполучливо характеризира като „новаторска дързост – боязлива, умерена и в най-голяма степен пресметната”. Там Славка Денева показва портрет на своята приятелка художничката Иванка Сокерова („Портрет в червено”, откупен от галерията в Пловдив). Творбата е истински шедьовър, напълно модерен и съзвучен като естетика с европейското изкуство. В нея са събрани иманентните качества на стила на авторката: психологическа проникновеност, недоизказана и ненатрапчива богата емоционалност на връзката с модела, органичност на композицията, достатъчно разнообразие на детайлите и тяхната материалност, колоритно решение, в което червеният цвят (уникален белег в палитрата, която художничката използва и в други произведения) определя общата звучност, черен контур за подчертаване на формата, безпогрешен усет за допустимата степен на нон-финито (чрез равния локален цвят на полата на модела)...

В средата на 70-те години художничката създава триптиха „Ателие” (представена в ОХИ`76 и откупена от СГХГ), серии пейзажи от Пловдив и интериори от дома й, разработвайки в повтарящите се композиции различни колоритни съчетания. Според спомена на Марин Маринов за „Ателие” прави първо охровия вариант (ляво), след това – синия (дясно), а накрая – средния, който е най-богато разработен. Основният живописен проблем е търсенето на равновесие между студено и топло в общото колоритно решение. В това, а и в други нейни произведения, са използвани цветни подложки върху плътни постни или полупостни грундове. В много случаи работи ала прима, в резултат на което преобладава динамичността на ескизното моделиране. В края на 60-те и през 70-те години Славка Денева използва понякога акрилни бои и цветни флумастри. По същото време открива и пластичните възможности на колажа – реже парчета от свои картини и ги включва в нови композиции. Може би повод за това нейно увлечение е близостта й с Лика Янко, превърнала колажа в свой уникален стил. Прави гоблени, мозайки (заедно с Глория Христова) и монотипии, за които използва като основа на първообраза филмови ленти или парчета дърво. Експериментът в най-широк смисъл е творческа мотивация за художничката, а не самоцелно занимание. Всеки от тези опити е крачка в стиловото й развитие, която логически продължава вече изминатия път и разкрива нови страни от нейния натюрел.
В „Човекът и вещите”, 1973, (рисунката и гобленът са в колекцията на НХГ) – един истински паноптикум на домашната й предметна среда и артистичен инструментариум – изобразява съпруга на художничката Радка Коева, французина Кристиян Еменгер, чието съсредоточеното изражение на лицето придава на иначе бъбривата композиция философско звучене. Естетиката на цитираната творба може да бъде тълкувана като ярък пример за характерната относителна жанровост в произведенията на художничката. Портретите, които прави, винаги са в конкретна вещна обстановка, равнозначна по изразителност на човешкия образ; натюрмортите (с малки изключения от по-ранните години) са по-скоро части от конкретен интериор, отколкото сбор от различни по материалност обекти; а в интериорните композиции се усеща силно невидимото присъствие на хора...

Това важи с още по-голяма сила за реалните сюжети – цирк, пазар, плаж, баня и т.н., в които множеството човешки фигури, макар и разположени близо една до друга, не са в явна диалогична връзка или единодействие, а всяка съществува сякаш сама за себе си и наш остава изборът как да ги обединим в имагинерното време на картинното пространство. Една композиция от 70-те години, наречена условно „Гладачка”, е уникален пример за въздействащо и силно художествено послание, въпреки факта, че основният образ е само рисунъчно изведен върху белия грунд. Като имаме предвид цялостното творчество на Славка Денева, тази картина следва да бъде отнесена към незавършените й произведения. Но от гледна точка на живописта, която днес определяме като „съвременна”, подобна констатация може да се окаже невярна. Силата на артистичния талант на художничката в случая се оказва прескочила времето си.

Весела Христова-Радоева

+++

Славка Денева и предметите

...Колкото повече се опитвам да опозная изкуството на Славка Денева, толкова повече се убеждавам в неговата непроницаемост, философска необятност. Подобно на философията, в която понятията имат често различно значение, и в нейните картини предметите и обектите, нарисувани на платното, макар и познати и разбираеми, носят друг метафизичен смисъл. Съзнавайки, че единствената ми възможност е да стъпя върху илюзията, че това, което виждам, е това, което е, ще се опитам да поразсъждавам върху веществения свят в творчеството на Славка Денева.

В архивите на семейство Деневи се появяват черно-бели фотографии от интериорите в къщата на ул. „Шипка” 18. Обстановката е заснета такава, каквато е – без стремеж към специално аранжиране като за пред камерата. Стаята е изпълнена с предмети: стар скрин, резбован стол, мангал, листове хартия, канчета с четки, шишета, саксии с цветя, книги, дрехи и какво ли още не...

Няма спомен за Славка Денева, който да подминава без коментар този необичаен апартамент. Тези спомени вървят наред със спомените за нейните родители Борис и Мара Деневи, хората, създали този дом такъв, какъвто е. Несъмнено тяхното единствено дете е било в центъра на къщата още със своето раждане. Многобройните писма, картички и снимки, останали в архивите, говорят за желанието на родителите да дадат на дъщеря си максималното, но в чисто духовна, артистична и интелектуална посока. Този стремеж, въплътен в атмосферата на дома, изиграва съществена роля в нейното духовно израстване. В голямата къща няма случайни предмети. Всяка вещ носи след себе си своята уникална история. Колекцията от музикални инструменти, стари декорирани мебели, събирани през годините със страст от Борис Денев, неговите картини, заемащи централно място по стените, говорят за непоклатимия му авторитет в къщата. Всички останали безбройни предмети, купчини със снимки, покани, писма, книги стоят редом до саксии с обрасли цветя и канчета с бои и четки. Тези предмети сякаш оживяват, взаимосвързани в общия образ на къщата. Домът се превръща в скривалище от бурно променящия се свят навън в годините след 1944 г. Вероятно това е една от причините малко неща в интериора да се променят. Тесен остава и кръгът от хората, допуснати в жилището на ул. „Шипка” 18...

За Денева домът с неговите неизброими предмети се превръща в един от основните обекти в изкуството й. Тя посвещава десетки картини (интериори, натюрморти или портрети), в които моделите заемат своето място в сакралния декор на къщата. Предметите не се подреждат преднамерено, нито се степенуват по значение и стойност, като че ли сами избират своето място в композицията. Към тях Славка Денева подхожда като към обекти, даващи неизчерпаеми възможности за експерименти. Пътят към тези композиции, маркиращи нейния неповторим стил, не е директен. Сред картините от направеното след смъртта й дарение се намира серия от малки натюрморти. Те са рисувани върху фазер или картон най-вероятно в нейните младежки години и имат повече характера на упражнения по живописна техника и наблюдателност. Предметите в тях са аранжирани старателно така, както това се прави при учебните постановки.

Запазените работи от дарението на Славка Денева, както и свидетелствата на близките й хора, говорят за специфичния, неравен процес на работа. Тя не подписва и не датира творбите си, често пъти рисува по няколко неща едновременно и с различен маниер, прави технологични експерименти, много често не довършва въобще своите картини. Именно такива работи, започнати, но никога незавършени, говорят много за начина й на рисуване. Запазени са натюрморти, в които тя намира и очертава точното място на предметите и започва внимателно да запълва пространства, полагайки плътни цветни мазки. Този начин на работа е бил оприличаван на бродерия или гоблен. Той е много рядко срещан сред художниците, напълно противоречащ на общоприетите правила на академичното художествено образование. Несъмнено е останал напълно непонятен и за баща й Борис Денев, най-взискателния наблюдател на нейното развитие. Често пъти от някои от краищата на платното започва да се развива голяма композиция от фигури или натюрморт с десетки предмети, пейзаж или портрет. Подходът на пръв поглед един и същ, всъщност е много разнообразен. Понякога началото е поставено от контура, който без колебание изпълва цялото пространство, изграждайки върху платното плетеница от образи, готови за попълване, подобно на детско блокче за оцветяване. Друг път образите безпогрешно започват да изплуват от неочаквано място в белотата на платното, загатвайки за цялата картина. Немалка част от работите на Денева така и са останали – с незапълнени бели пространства. Нейните близки отдават тази практика на разсеяност и разхвърляност, на липса на време или възможност да завършва работите си, дори на известна несигурност, породена от живота в бащината сянка. Точната причина е неразгадаема, но можем да предполагаме, че отказът от финал е също така съзнателно пожелан или просто израз на творческа свобода.

Може би всяка следваща работа е приемана като ново предизвикателство, повод за експериментиране на нов похват или техника... Всяка рисунка, всяка мазка на четката е своеобразен подпис, израз на характерния й стил, който не може да бъде сбъркан.

Весела Ножарова