Юбилейната изложба на Иван Веселинов отправя предизвикателство към рамката, в която се вписва дългогодишното му творчество. Класик на българската анимационна школа, той бележи върхове в нейната история с наградите си на наши и международни фестивали като Оберхаузен, Отава, Ню Йорк, демонстриращ и днес високите си художествени критерии.

Сега, на прага на своята 60-годишнина, в галерия „Академия“ Светозар Бенчев споделя с нас някои от последните си творби. Предизвиква ни да проникнем в неговия свят, насочва мислите ни към съдбите на визуалното, а и по-широко към човека, времето и пространството и формите, които те приемат в новия XXI век.

В „Реалност 2.0“ Юлиана Текова разработва широк диапазон от проблеми в творбите си, в които пространство и време са условни категории, действието се развива сякаш в някакво въображаемо измерение, но едновременно с това те насочват към нашето днес.

В живописта на Калия Калъчева не откриваме налагане на модерните за времето шаблони и изкуствени, лишени от контекст и съдържание модели. Напротив, тя търси и развива свой собствен пластичен език и разпознаваем почерк. За цялостното внушение на нейните пейзажи допринася и различният ракурс и поглед, който авторката поднася с пластическа лекота.

Графичната изложба „Вариант Везувий“ на Калин Николов е връщане към два от източниците на въображение на художника. Първият е видяното чрез един вече ретро бакелитен диаскоп от 50-те години на миналия век, запазен в оригиналната му кутия заедно с инструкциите за този „Модел Е“, но рядкост у нас някога.

„Животът е песен“ е лично преживян разказ за един труден етап от живота на Алла Георгиева. Емоционално въздействащ, болезнено искрен и откровен, много по-лиричен от досегашните проекти на художничката.

Формите на минималистично изкуство в България са създадени в различен от западния социокултурен контекст, имат свои опорни точки в духовно унаследеното и създават специфичен културен резултат със своя автономна емоционална и духовна температура, със свое самосъзнание.