IN SITU – латински израз, който се превежда буквално „на място“ или „в позиция“. В широк смисъл може да означава и „локално“, за да се опише къде се случва събитието, и да се използва в много различни контексти. В археологията се изразява в консервиране на открита находка на нейното първоначално място.

Истинската имплозия обикновено включва разлика между вътрешните и външните сили, която е толкова голяма, че цялата структура се срива сама в себе си. Ако обектът е бил твърдо тяло обаче, тогава имплозията обикновено го принуждава да заеме по-плътна форма, тоест да стане по-концентриран, компактен, компресиран, или да бъде преобразуван в нов материал, по-плътен от първоначалния.

В проекта са представени модели на взаимодействие между изкуството и арт терапията със свои цели и основания. Това са модели, фокусирани върху поредица от операции, свързани с рецепция на образи, които включват ролята на арт терапевта като основен конститутивен медиум.

Изложбата предлага интроспективно-ретроспективен поглед към керамиката, наречена все още специалност в Художествената академия. Пита за нейната дефиниция и позициониране сред крайностите на технологическия оптимизъм, обещаващ перманентно технологично подобрение на биологично зададеното и заплахата от пълното му елиминиране.

Националните есенни изложби и тази година затвърждават приетия, последователно следван вече десет години стандарт от куратора проф. Галина Лардева да представят млади и утвърдени автори с активно присъствие на художествената сцена в страната и чужбина. Мотото на тазгодишното издание е „Споделено пространство“, което играе ролята на главен медиатор и насочва към няколко възможни интерпретации.

Румен Лаптев е роден колорист, може с часове да наблюдава обект или състояние на природата, или промените на светлината и после като на шега да нахвърля върху живописната основа въображаемите си видения.

Деля Чаушева е изградила разпознаваем почерк в абстрактната живопис. Големи маслени платна, рисунки с пастел и въглен повдигат завесата към енигматични форми и пространства, които тя нарича „Гравитационен тласък“. Творбите са възглед или илюзия за Живота и Вселената, за внезапния удар, разрушаващ баналното и монотонното. Отключват фантазия и желание да видим нови светове, както и познатия свят по различен начин.

Това, което могат да правят картините на Свилен тук, е да свидетелстват за неврозата, която е нашата действителност, по думите на Адолф Готлиб. Правят го в качеството на образи, представящи индивидуално преживяване.

Като „последна разходка“ определя художникът Венцислав Занков изложбата „Пред мен“, подредена в столичната галерия „Райко Алексиев“ през месец юни. И наистина при сегашните обстоятелства, когато на дневен ред са самотата и изолацията дори сред природата, изложбата може спокойно да бъде наречена и така.