

-
-
-
-
-
-
- Предстоящо
7 – Извън трафика
- Предстоящо
Топология IV. Изложба на Иван Стойчев
- Предстоящо
Димитър Грозданов (1951 – 2020)
E-Бюлетин
Виж всички >>
Майстора в Националната галерия

Вътрешни / външни пространства. За изложбата на Слав Недев

С оригинален талант и характер. За изложбата „Морски чудовища и...“ на Светозар Бенчев

Мария Налбантова и нейните „оръдия на труда“

Почти акварелно. Изложба на Иван Нинов

Обекти на тежестта. Изложба на Александър Лазарков
Представяне
Димитър Тасев – първата икона на българския плакат
В памет на Димитър Тасев публикуваме думите на Димитър Трайчев, произнесени през 2016 в галерия Contemporary Space, Варна, по време на откриването на самостоятелната изложба на големия художик и учител. Изображенията на постерите в публикацията ни предоставиха нашите колеги от socmus.com

Новини
-
Драматургия на пространството / секция Сценография. Покана за участие
-
Базата на СБХ в Балчик ви очаква през август и септември!
-
Напусна ни Величко Минеков (1928 – 2022)
-
Лятната детска академия 2022 – отстъпки за семействата на членове на СБХ
-
Международен конкурс за най-добър плакат „Бяло-червено-бял“
-
ДЛУМ – международно биенале на графиката, Скопие – 2022
-
Конкурс за творчески престой в ателиетата на Сите де-з-ар, Париж / 2023
-
Конкурс за проекти за възпоменателни монети – БНБ
-
СБХ участва в срещата на Европейския алианс на академиите в Амстердам / 2022
Зали

СБХ, Шипка 6
Легендарната сграда на улица „Шипка“ 6 в София е домът на СБХ от 1972 до днес. Тук се намират администрацията и основните ни изложбени зали на 1 и 2 етаж. Можете да разгледате пространствата подробно в снимки и планове.
Портфолио
Кашлаков

От архива
Кула убежище. Проект на Станислав Памукчиев
„Кула убежище“ е необичаен проект, разположен в сянката на изкуството, призована от траекториите на Шелинговия „ступор на разума“, Лакановата „няма реалност“, „криптовата инкорпорация“ на Дерида и „стратегическата красота“ в „некомуникативното ядро на изкуството“ на Перниола.

RE: изкуство

Георги Донов на 60
Георги Донов принадлежи към поколението, което разшири територията на това, което в България традиционно се свързваше с изкуството на скулптурата. Той не просто използва нови комбинации от материали, не просто води скулптурата до гранични зони с инсталацията, но най-голямата му заслуга е въвеждането на нов тип концептуално мислене, понякога дълбоко скрито в материята на творбата.