„В началото IV“ е четвъртото издание на изложбата, която е представителна част от инициативата на Тодор Стайков за подкрепа на млади художници, наскоро завършили специалност „Живопис“ и „Скулптура“ в Националната художествена академия. Началото е положено през 2015, когато посещава дипломните защити в академията...

Емил Мирчев е сред водещите скулптори от своето поколение. Творчеството му, разгърнато и утвърдено в многобройни направления, по достойнство заема значимо място в общата панорама на пластическите изкуства в България през последните десетилетия.

Изложбата „Три врати“ е изключително впечатляващо съвместно усилие на няколко организатора. Тя е съвместен проект на „Франкфуртер кунстферайн“, инициативата 19. Februar, в която членуват близки на жертви и оцелели след атентата в Ханау, както и заинтересовани граждани, инициативата в памет на Ури Джало и института за разследвания Forensic Architecture от Лондон.

Десетото издание се отличава от всички предходни не само защото юбилеят предразполага към ретроспекции и прогнози, а и защото последните три години подложиха на изпитание гражданската и творческата чувствителност на плакатиста, а мотото на десетото триенале „Силата на плаката“ явно откликна на тези нагласи. Пандемията и войната в Украйна оставят отпечатък върху представените произведения, разширяват обхвата на форума и потвърждават възгледа, че светът е сцена, а плакатът нейно огледало.

Николай Тодоров е от онези творци, които предпочитат тишината на синтезирания изказ пред екстатичното полихромие и повествователната бъбривост. За него изкуството е убежище, мисия, както и начин за себепознаване.

Тези експозиции се реализират две години след хрумването и първоначалната идея, когато и светът, и художниците бяха различни. Пандемията промени представи и пространства, предизвика събития, катализира емоции, разруши чакани и установени ритуали. Но замислените преди две години рисунки успяват да съхранят заряда и посланието си. Две отделни изложби на двама автори, с общо заглавие, са част от проект „АРТелие“ на Катедра „Визуални изкуства“.

В тази експозиция са събрани цялата тревога на Марио, цялата му критична мисъл, но и носталгия, всичките му екзистенциални въпроси и желанието му да намери техните възможни отговори. Има го осъзнаването, че настъпва сериозна промяна в света. Има го и стъписването пред едни неприемливи, различни от истинските, хуманни норми...