откриване: 18 ноември, вторник, 18:00 часа
Новата самостоятелна изложба на художничката Катя Христова може да има много заглавия – от „…между думите, които вече не трябват…“, през „Нито настояще, нито минало“ и „Без сюжет“, до „Когато думите се оттеглят“. Нито едно от тях обаче не успява да побере в себе си идеята на своята авторка за тишината. Тишината, застигнала ни, когато изберем да мълчим.
През 1967 г. американската писателка, философ и културен критик Сюзън Зонтаг (1933–2004) пише своето фундаментално есе „The Aesthetics of Silence", което за първи път е публикувано в списание „Aspen“, а по-късно се превръща в част от нейния сборник с текстове „Styles of Radical Will“ (1969). Есето възниква в периода на разцвет на модернизма и постмодернизма – време, в което традиционните форми на изкуството са подложени на съмнение. Зонтаг анализира радикалните артистични движения (от Марсел Дюшан и Джон Кейдж до Самюъл Бекет), които съзнателно разрушават конвенциите на изразяване и комуникация. Авторката се стреми да обясни дълбоката духовна и критична мотивация зад очевидния „отказ“ на много съвременни художници да говорят, пишат или рисуват.
В случая при Катя Христова обаче
тишината се явява като следствие от съзнавания жест
да се отдаде на своята си мълчалива живопис. Мълчалива, но не в някакъв пейоративен смисъл – нищо неозначаваща, интровертна, затворена за общение с публиката си, а като онази необходимост, потребна ни, за да отличим думите в изречението. Като паузи между изреченията в текста, като пропасти в релефа, като мрачина в утрото, като въздишки, компенсиращи тревогите на ума, аритмията на сърцето, колебанията в чувствата. Въпреки това има нещо, което ни позволява да мислим за изкуството на Катя Христова в ракурса на естетиката на тишината на Зонтаг и това, струва ми се, е по посока на отказа да говориш, да звучиш, но не като следствие от неспособност, а като част от процеса, пътя към същностната аскеза на артиста.
Според Зонтаг най-висшето благо за артиста е да достигне точката, в която е „по-удовлетворен от мълчанието, отколкото от намирането на глас“. И няма как да не видим, че в своята живопис, която почти всякога е населена с човешко присъствие, Катя Христова не само е постигнала тишината, но и чувствителният наблюдател запазва мълчание пред нея. Това са творби, за които не са нужни думи. Всеки опит за (раз)тълкуването им е разочароващ, всеки стремеж за съотнасяне към нещо познато през сетивния ни опит е малък провал, защото това е живопис, която, както и самата авторка отбелязва: „диша с темпото на спомена: нито настояще, нито минало, а едно продължително сега“. Отвъд нагледа. В името на тишината.
Пламен В. Петров
+++
За автора
Катя Христова е родена в Казанлък, като през 2006 се дипломира във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, в специалност „Стенопис“ при Факултета по изобразителни изкуства. От 2022 е член на СБХ. През годините участва със свои творби в десетки общи художествени изложби и реализира четири самостоятелни изяви. Носител е на няколко национални награди за живопис, сред които тези на Международното биенале „Изкуството на миниатюрата“, Художествена галерия – Русе (2017) и на Националната изложба „Пролетен салон“ – Севлиево (2021).
+++
Екип, работил по изложбата:
Пламен В. Петров – уредник
Георги Шаров – дизайнер
Джоана Брадшоу – преводач
