откриване: 03 юни, сряда, 18:00 часа

Изложбата се фокусира върху основния момент от творческите и философски възгледи на твореца Атанас Пацев (1926–1999) – цикъла му „Безтегловност“, представен през 1968 година. Освен живописи и рисунки от този цикъл, които са били част от изложбата през 1968, за първи път ще бъдат показани и техни версии, ескизи и продължения. Темата за релативното пространство ще бъде представена в албум със съпътстващ текст от сина на художника, Алесиян Пацев.

Творбите на художника Атанас Пацев дръзко се разграничават от онези наложени тенденции в тогавашното ни изкуството,

насочвано към управляеми състояния и добро поведение. Естествено, Атанас Пацев става обект на остра критика и скоро след тях бива уволнен от работа, което единствено допринася да задълбочи волята му към развитие на вече поетия път. Така той създава богато и вдъхновено от експресионизма творчество с основен обект човешкото тяло, структурирано в сложни пространствени и тематични версии.

Най-емблематичните творби от цикъла му „Безтегловност“ са свързани с взаимовръзката между историческите и психологическите процеси, духа и материята. Нарисуваните състояния са екзистенциални, през финала или пред началото на процеси, абсолютно неусмирими като енергия и драма. Въпреки че произведенията от цикъла „Безтегловност“ и последвалите разработки са създадени преди десетилетия, смелите им решения и силата на емоционалния импулс придават трайност на визиите; превръщат ги в платформа, чрез която постигнатото от твореца е мисия за жизненоважни експерименти и мисъл.

Независимо от постепенното му признание, творчеството на Атанас Пацев остава в зоната на сложните и често отхвърляни аспекти от художническото и духовното ни наследство. Но и тогава, и днес, присъствието на художника сред общите естетически тенденции, които са го заобикаляли или изграждаме днес, е ярко.

През 2026 година се навършват сто години от рождението на художника Атанас Пацев (1926–1999). Още от края на 50-те години на ХХ век художникът стига до мисълта, че картината е израз на познание, в нея опитът и личностната същност намират среща, взаимодействие и противодействие. Изграждането на творбата се превръща в нещо като ядрен синтез, отражение на неистово обновяващите се форма и идея.

„Изкуството е поемане на рискове. Рискове от всички възможни мащаби, включително духовна, социална и физиологическа смърт.“

Това е записано в един от дневниците на художника на 26.09.1998. А животът му на човек и художник е пример за поемане на рискове.

+++

„За безтегловността“

Атанас Пацев, 1968

Безтегловността има различни аспекти. Това понятие идва от науката и техниката, за да обозначи многобройни състояния, многобройни предчувствия, многобройни склонности. Кои са пластическите източници и какви са пластическите перспективи, които се разкриват в резултат на откриването на безтегловността?

Известно е, че гравитацията е един дълбок принцип, вкоренен в творчеството на всички художници през всички времена. Това е единствената и всесилна основа, на която се изгражда пластическото мислене.

Съвършено естествено е всички скулптурни творби и всички живописни творби да бъдат изградени на този принцип – с основа и с естествени посоки за долу и горе. Както е известно, пирамидата е най-простият, най-верният израз на гравитацията. Пирамидата е самата формула на идеята за гравитация. В това отношение Египет има особена заслуга за изкуство. Можем да срещнем пирамидалната композиция на много места. Знаем и други видове композиции – например диагоналната и т.н. Не е необходимо до се доказва това, което е очевидно. Всички произведения, като се започне от пещерните и се свърши до последните школи на XX век, почиват върху необходимостта картината да има основа и да бъде съобразена с положението на зрителя…

Текстът „За безтегловността“ придружава самостоятелна изложба на Атанас Пацев в галерия „Руски 6“, София през 1968 година. Изложбата е посрещната унищожително от критиката. През 1969 същата изложба е показана в Пловдив.

+++

За автора

Атанас Пацев е роден на 27 май 1926. Осемнадесетгодишен, той се включва като партизанин в Радомирския партизански отряд. След 9-ти септември и до края на живота си той отказва всички видове привилегиите, полагащи се за участниците в антифашистката борба, включително тяхното парично измерение. През септември 1944 се записва студент в Художествената академия като кандидатства на общо основание. През 1949 я завършва, учил при проф. Илия Петров и проф. Дечко Узунов. През 1950 сключва брак с Пенка Чакърова, лекарка. Имат две деца, Алесиян (1953) и Мирена (1960). През 1954 за първи път негова картина е приета в Обща художествена изложба, последвана от интензивна творческа дейност да края на неговия живот. През 1958 посещава Чехословакия и създава цикъл от творби с това си пътуване – картини с маслени бои и рисунки с пастел. Неговата първа самостоятелна изложба е подредена в Чешкия културен център, София. В края на 50-те и началото на 60-те години рисува сред миньорите в мините „Бориева“ и „Конски дол“. Прави изложби на работните им места, изнася беседи за същността на изкуствата и за толерантност към експериментите на художника. През 1962–1963 посещава Италия и Франция (Париж, Рим, Неапол, Генуа, Флоренция и Венеция). С творбите си от това пътуване създава изложба с 120 творби през 1965 в галерията „Раковски“ 125.
На 19 и 20 септември 1966 в София се провежда творчески разговор между делегациите на Съюза на съветските художници и Съюза на българските художници, включваща партийни ръководители и общественици. Атанас Пацев прави изказване, в което подчертава становището си, че „абстракционизмът не е само резултат на една обществено-политическа ситуация, а това е една форма, чрез която художникът като цяло достига до едно ново изражение на реалността, например фактурата. Фактурата изразява особената качествена определеност на материята.“ Споделя, че няма усещането, че съветското и българското изкуства са „в първите редици на пластическото мислене, на търсене пластичен еквивалент на нашата съвременност“. През 1968 година проф. Любомир Далчев открива в галерията „Руски“ 6 изложбата му с цикъла „Безтегловност“. Следват остри критики в печата. Малко след това е и уволнен от работа, като до края на своя живот остава на свободна практика. Въпреки усложненото си материално положение, паричните форми на всички видове награди, които получава, той ги внася в Художествената гимназия за подкрепата на талантливи ученици.
През 1972 завършва монографията си, посветена на творчеството на проф. Любомир Далчев, чието издаване се забавя и накрая отказват да бъде осъществена (много преди напускането на проф. Далчев на страната). Изложбата му „Партизански спомени“ от 1974 представя темата по експресивен и екзистенциален начин. Отказано е експозицията да гостува в СССР. През 1979 г. получава званието „заслужил художник“. Изложбата му в галерия „Шипка“ 6 от 1986 представя търсенията на художника в областта на пространството и формата. Представя 186 творби. В чужбина е имал само няколко самостоятелни изложби, в Алжир (1966) и Чехословакия (1979). Отличен е с награда за живопис в конкурс за художници в Краков, Полша през 1971. През 1987 получава наградата за живопис „Захарий Зограф“, но е изваден от списъка с предложения за званието „народен художник“. Други негови самостоятелни изложби са реализирани в Пловдив и Габрово (1971), Галерия „Шипка 6“, София (1974 и 1984). През 1980 г. публикува в сп. „Съвременник“ (кн.4), „Мисли и фрагменти“. Атанас Пацев почива през 1999. Реализирани посмъртни изложби са „Пространства“, галерия „Кръг+“, София, заедно с Кирил Петров (2005); самостоятелна изложба в СБХ, Шипка 6, София (2005).

+++