Лични данни и образование

Художник, живописец, теоретик на изкуството. Завършил специалност „Живопис“ при проф. Илия Петров и проф. Дечко Узунов в Художествената академия през 1949. Членувал в секциите „Живопис“ и „Критика“ на СБХ.

Атанас Пацев е роден на 27 май 1926. Осемнадесетгодишен, той се включва като партизанин в Радомирския партизански отряд. След 9-ти септември и до края на живота си той отказва всички видове привилегиите, полагащи се за участниците в антифашистката борба, включително тяхното парично измерение. През септември 1944 се записва студент в Художествената академия като кандидатства на общо основание. През 1949 я завършва, учил при проф. Илия Петров и проф. Дечко Узунов. През 1950 сключва брак с Пенка Чакърова, лекарка. Имат две деца, Алесиян (1953) и Мирена (1960). През 1954 за първи път негова картина е приета в Обща художествена изложба, последвана от интензивна творческа дейност да края на неговия живот. През 1958 посещава Чехословакия и създава цикъл от творби с това си пътуване – картини с маслени бои и рисунки с пастел. Неговата първа самостоятелна изложба е подредена в Чешкия културен център, София. В края на 50-те и началото на 60-те години рисува сред миньорите в мините „Бориева“ и „Конски дол“. Прави изложби на работните им места, изнася беседи за същността на изкуствата и за толерантност към експериментите на художника. През 1962–1963 посещава Италия и Франция (Париж, Рим, Неапол, Генуа, Флоренция и Венеция). С творбите си от това пътуване създава изложба с 120 творби през 1965 в галерията „Раковски“ 125.
На 19 и 20 септември 1966 в София се провежда творчески разговор между делегациите на Съюза на съветските художници и Съюза на българските художници, включваща партийни ръководители и общественици. Атанас Пацев прави изказване, в което подчертава становището си, че „абстракционизмът не е само резултат на една обществено-политическа ситуация, а това е една форма, чрез която художникът като цяло достига до едно ново изражение на реалността, например фактурата. Фактурата изразява особената качествена определеност на материята.“ Споделя, че няма усещането, че съветското и българското изкуства са „в първите редици на пластическото мислене, на търсене пластичен еквивалент на нашата съвременност“. През 1968 година проф. Любомир Далчев открива в галерията „Руски“ 6 изложбата му с цикъла „Безтегловност“. Следват остри критики в печата. Малко след това е и уволнен от работа, като до края на своя живот остава на свободна практика. Въпреки усложненото си материално положение, паричните форми на всички видове награди, които получава, той ги внася в Художествената гимназия за подкрепата на талантливи ученици.
През 1972 завършва монографията си, посветена на творчеството на проф. Любомир Далчев, чието издаване се забавя и накрая отказват да бъде осъществена (много преди напускането на проф. Далчев на страната). Изложбата му „Партизански спомени“ от 1974 представя темата по експресивен и екзистенциален начин. Отказано е експозицията да гостува в СССР. През 1979 г. получава званието „заслужил художник“. Изложбата му в галерия „Шипка“ 6 от 1986 представя търсенията на художника в областта на пространството и формата. Представя 186 творби. В чужбина е имал само няколко самостоятелни изложби, в Алжир (1966) и Чехословакия (1979). Отличен е с награда за живопис в конкурс за художници в Краков, Полша през 1971. През 1987 получава наградата за живопис „Захарий Зограф“, но е изваден от списъка с предложения за званието „народен художник“. Други негови самостоятелни изложби са реализирани в Пловдив и Габрово (1971), Галерия „Шипка 6“, София (1974 и 1984). През 1980 г. публикува в сп. „Съвременник“ (кн.4), „Мисли и фрагменти“. Атанас Пацев почива през 1999. Реализирани посмъртни изложби са „Пространства“, галерия „Кръг+“, София, заедно с Кирил Петров (2005); самостоятелна изложба в СБХ, Шипка 6, София (2005).