вернисаж: 30 октомври, четвъртък, 18:00 – 20:00 часа

„Гората на вятъра“ е съвкупност от кинетични скулптури, вдъхновени от природата. Тук изкуството и средата се срещат, а движението и светлината превръщат пространството в организъм, който диша и живее. Това е хармония между човек и природа чрез изкуство, което не просто се наблюдава, а се преживява. „Вятърът е най-неуловимият елемент в скулптурата. В „Гората на вятъра“ той се превръща в живот“, казва скулпторът на природните елементи.

Тодор Тодоров е един от водещите съвременни български скулптори – автор с международно признание, чието творчество съчетава философска дълбочина, инженерна прецизност и поетична чувствителност. С множество монументални произведения, поставени в публични пространства по света, той изследва границите между форма, движение и енергия.
Като теоретик Тодоров създава и развива концепцията за елементална скулптура – ново направление в съвременното изкуство, при което природните сили

въздух, вода, огън и земя стават активни участници в художествения процес

Те не само вдъхновяват, но и създават внушението – вятърът движи, водата отразява, огънят (светлината) оживява, а земята придава устойчивост и присъствие.

Книгата „Елементална скулптура. Теория и практика“ е публикувана през 2013 от Cambridge Scholars Publishing, а на български език – през 2014 от издателство „Алтера“. В нея Тодоров развива идеята за „скулптуроприрода“ – ново взаимодействие между изкуство и среда, при което природните елементи не са просто фон, а равностойни участници в произведението.

За Тодоров скулптурата е жива система, синтез между изкуство, наука и природа. Неговите творби не търсят образи, а състояния – движение, светлина и хармония. Те излъчват едновременн о усещане за живот и покой о, отразявайки ритъма на природата и нейната вечна промяна.

Проектът „Гората на вятъра“ въплъщава тази философия в най-чистата ѝ форма. Ветровите скулптури на Тодоров превръщат пространството в жив организъм – място, където изкуството и природата дишат в един и същ ритъм.

Това е покана към зрителя да преосмисли ролята на изкуството не като допълнение, а като живо присъствие в общия свят между човека и заобикалящата го среда.

От галерията