1 – 30 юли 2021
СБХ – „Шипка“ 6
Всеки творец иска да изкаже себе си, да покаже своя свят, да изяви своето отношение към това, което го заобикаля, в което и с което живее. Зрителят му е необходим не толкова като ценител, колкото като събеседник. Изкуството на Радко Мурзов изисква диалог – то не е агресивно, не налага, не претендира. В него трябва да се потопиш, във всяка картина да изминеш пътя на автора, за да усетиш неговото вълнение, да разбереш неговата мисъл. Защото това изкуство не толкова показва, не толкова разказва, колкото казва. А Радко е художник, който има какво да каже, има какво да даде на своя събеседник.
За пръв път Радко излага толкова пълна панорама на творчеството си. Дори тези, които са следили отблизо творческата му съдба, ще останат изненадани от многостранността на неговите търсения в живописта и графиката и от многообразието на пластическите решения. Монохромното лирично решение се сменя от експресивен колорит, хиперреалистичната предметност отстъпва пред музикалността на линията, сюрреалистичната атмосфера преминава в монументално внушение.
Формалният анализ обаче може само да очертае границите, в които се развива това изкуство. Обикновено изкуствоведите пренебрегват семантичния анализ, който обяснява защо се използва едно или друго формално средство. А при Радко Мурзов този анализ е особено необходим, тъй като той е мислещ художник.
Чрез образите на хората, чрез пейзажа и натюрморта той създава
метафори, притчи за живота, както прави и в своята поезия.
Тези изпълнени с асоциации картини не са „документи“ на времето, те са лична оценка за епохата, понякога и присъда над нея. Дълбоко хуманистичната природа на художника не му позволява безучастност, тя го заставя да трепне, да реагира, да заеме позиция, да се изкаже по големите и вечни въпроси за същността на човешкия живот. И за мястото му в обществото и за отговорността пред него.
Радко Мурзов / Наси. балчишки прозорец
Радко реагира в различното време по различен начин – от това се определя стиловото многообразие в неговата живопис. На някого може да се стори невероятно толкова различни картини да са направени от един живописец: промените през тези дълги творчески години са осезателни. Невероятно е как интимната лирика може да отстъпи място на експресивната динамика или на монументалната социална оценка. Стилът сигурно е човекът, но ако човек се развива, това се отразява на динамиката на стила. При Радко няма веднъж завинаги избран маниер, всичко в тази живопис зависи от целта на посланието, което с дадената картина той отправя към хората. Защото той възприема задачата на изкуството не като произвеждане на естетически открития, а като език, на който да донася до хората тези послания. И този език трябва да бъде откровен, затова той не може да се сведе до шаблон. Именно тази формална гъвкавост му позволява смяна на гледните точки за по-конкретна изява на самата идея.
Своя граждански дълг Радко свято изпълнява и в сферата на художественото образование. Той създаде варненска детска школа, която приобщава младите към изкуството, възпитава в тях нужда от общуване чрез изкуството. Не само и не толкова международните награди са признание за това родолюбиво дело. Много от неговите ученици тръгнаха по неговите стъпки.
Тази изложба е като хронотоп, като път през времето. Но и с времето. Тя ни предлага да изминем заедно този път, прекосяващ различни епохи, съхранил дъха на различни времена. И да изживеем попътно стремежите, чувствата, откровенията на живописеца.
Споменах понятието „съдба“. За Радко изкуството е съдба, той съществува за него и чрез него. Затова то е толкова искрено, толкова лично, толкова интимно – картината не е отражение, тя е споделяне. И тази изповед се споделя от зрителя.
Завършвайки пътя през изложбата, преминавайки през тези 50 творчески години, всеки от нас със сигурност ще отнесе частица от идеалите, към които художникът се е стремил през времената, искра от чистотата, с която е творил, от красотата, която е сътворил, ще изпита уважение към неговата дълбока преданост към изкуството. А това означава, че срещата се е състояла.
