5 – 20 октомври 2018
галерия „Райко Алексиев“

Иван Б. Иванов е роден на 25 октомври 1933 г. в село Медовина, Поповско. През 1959 г. завършва живопис в Художествената академия в класа на Дечко Узунов. От 1961 г. участва активно в художествения живот. Работи в областта на живописта, графиката, монументалната живопис, керамика и мозайка. Носител на Голямата награда на СБХ за графика (1977 г.), Наградата на София (1988 г.).

Творческият подтик е свързан с вътрешна потребност от създаване. За Иван Б. Иванов животът е вечно търсене, осмислено от сътворяването на картина, стенопис, керамика, графика или рисунка. Той е щастлив човек, защото прави това, което обича. Макар да е удовлетворен от постигнатото, продължава да търси, защото така е устроен, защото така се развива и така открива своите стимули за живот, поводи за радост, начини за вписване в реалността.

Юбилейната изложба на Иван Б. Иванов в галерия „Райко Алексиев“ носи ретроспективен характер. Освен 85-ата годишнина на автора експозицията маркира и повод за равносметка. Художникът оставя зрителя в пределите на избраното и го подтиква да разчете сам истините за творчеството му.
Ако трябва с три думи да определя изложбата на Иван Б. Иванов, то те са: цвят, вариация, смисъл.

Преминал през всички етапи от натура към абстракция,

творецът владее майсторски формата и метаморфозите ѝ в пространството. Той не повтаря картините си – винаги създава вариации, трансформира теми и обогатява сюжети. Той мисли мащабно, като опростява образа синтетично. Така сътворява знаци, които се появяват в различни конфигурации, уплътнени от разнообразни смисли. Художникът акцентира на цвета. Той концентрира въздействието на платната си в колоритно натрупване на асоциации и устойчиви символи; за него цветът е същината.

Иван Б. Иванов има пиетет към създаването на серии и цикли. Това му помага да обхване един проблем от различни гледни точки, осигурява му свобода на мисълта и задоволява афинитета му към вглеждане в дълбочина. Развивайки една и съща тема, творецът е в състояние на непрекъснат монолог, който с годините се превръща в начин на живот.Неслучайно художникът е пристрастен към темата „Музика“. Неговата живопис е аналог на музикално произведение – в нея няма разказ, а натрупване на ритъм, дисонанс, контрапункт. Той не залага на повествованието, а на синтетичната сила на пъстрите сигли. Рисуването изпълва ежедневието му и го кара да отразява преживяно и случващо се, да среща минало и настояще, като винаги гледа напред.