април 2019
галерия „София прес“

Второто издание на изложбата „Минитекстил“ е организирана от секция „Текстил“ към СБХ, като ограничението в размера е 20 х 20 см. Освен от България подбраните автори са от Австрия, Австралия, Полша, Чехия, Унгария, Израел и Сърбия. Изложбата изследва възможностите на текстила с помощта на различни техники и материали, като доказва, че този вид изкуство често бива подценявано и че то носи в себе си също толкова идеи, хрумвания, вдъхновение и работа, колкото живописта, скулптурата или графиката. Един от организаторите на събитието, Михаела Пъдева, сподели: „Съвременното изкуство не желае да се обвърже само с един материал или техника и има право. В същото време използва много текстил, тъй като той е много добре познат на всеки, особено в наше време – текстилното производство е на второ място в света (като първото място заема производството на храна). Този материал е гъвкав, пластичен, има с какво да те привлече. Много съвременни автори, които нямат текстилно образование например, използват текстила по своеобразен начин. Този различен поглед върху нещата прави творбите разнообразни, а ние влагаме познанието си в тях. В тази изложба се надявам, че ние, авторите, сме действали като съвременни художници, не само като текстилци.“ Работите в експозицията определено го доказват – те излъчват свобода, умение, на моменти шеговитост, изключително разнообразие и богатство откъм идеи и използвани материали. Дали това ще са работите от коприва на Цветомир Петков, тези от цигари на Елена Китова, творбата на Владимир Йосифов и Сандра Стойчева, направена от кучешки косми, или другата работа на Сандра Стойчева, направена от желязо, но носеща ироничното заглавие „Пътят на коприната“, впечатляващата работа на Нена Скоко от Сърбия или тази на Мила Стоева, върху която са избродирани думите „Минитекстилът е текстил, който иска да порасне и да му намерят зала“, или пък работата на самата Михаела Пъдева, която признава, че винаги се стреми да създава нестандартни творби – всяко произведение в тази експозиция е част от една голяма идея: да се твори без граници и закони.

Друг интересен аспект в изкуството на текстила е това, че много от работите, веднъж поставени в галерийната зала, автоматично се превръщат в артефакти и експонати – извън нея много от тях може да са просто предмети от ежедневието, като например кълбото от метална жица на Поля Петрова или вълненото кълбо на Венета Ташева-Цакова. Други произведения пък са толкова необичайни, че биха могли да съществуват единствено в галерия – обувката, от която извират нишки, на Динка Касабова или впечатляващата творба на Елина Хинкова, озаглавена „Изненада в лабораторията – текстилът е в кръвта ми“, която представлява епруветки, в които са поставени червени на цвят нишки, напомнящи кръв – абсолютното олицетворение на любовта към текстила. Изключително интересни са и сценографските произведения на Аксиния Милева („Театър“) и Даниела Ефремова („Маска“).

Не може да остане незабелязано и чуждестранното участие в изложбата – Божена Кузьо-Билска от Полша с нейния пейзаж от коприна или черният квадрат на Анна Кабацинска-Банашкиевич (също от Полша). Участие взеха също така и Йоланта Шимчик от Австралия, Беате фон Хартен от Австрия, Йоанна Александрович, Ханна Войдал–Марковска (Полша), Ида Ленцеш от Унгария, вече споменатата Нена Скоко от Сърбия и др. Безспорно участниците от Полша са най-много, което не е изненада – Полша е известна със своите майстори на текстила.
Имената на авторите в тази изложба са много и безспорно всеки от тях заслужава признание и внимание. Катя Петкова, Маруся Калимерова, Маргарита Допчева, Росен Рашев – Рошпака, Мария Киркова, Марияна Райнова, Дима Каприева, Антония Табакова, Красимира Кирилова – това са малка част от участниците в изложбата в галерия „София прес“, която обедини както утвърдени имена в изкуството на текстила, така и все още незавършили студенти.
„Изкуството е занимание не само за художника рисувач, а и за тези, които се вълнуват от всички човешки проблеми“, казва в едно свое интервю Михаела Пъдева. Това важи и за тази изложба, в която засегнатите теми несъмнено са много. Тук малкият формат не ограничава авторите – като че ли точно обратното. А накъде ще продължи пътят на текстила, предстои да видим.