6 – 16 ноември 2018
галерия „София прес“

Бисер Лазаров е роден в с. Мокрeш, Ломско, през 1963 г. Завършва специалност „Консервация и реставрация“ в Художествената академия през 1989 г. През същата година е поканен да ръководи ателие по реставрация в Софийската градска художествена галерия (тогава директор е Иван Кънев), в което работи две години. През 1990 г. постъпва в НХА, където обучава студенти и до днес. Успоредно с преподавателската дейност започват и активните му творчески години в живописта. Стимул за него е и оценката за качеството на ранните му живописни творби от страна на Генко Генков, с когото са били близки още през 1980-те.

В началото на ноември Бисер Лазаров откри в столичната галерия „София прес“ юбилейна изложба живопис. Тя включва пейзажи, натюрморти, голо тяло, фигурални композиции, интериори и обхваща различни периоди от творческия му път. Път, в който откриваме стиловото, сюжетно и жанрово многообразие в търсенията на автора. Подобна селекция несъмнено дава възможност да се проследят измененията по посока композиция, колорит, пластични особености, характеризиращи стила, както и преминаването през класическите форми, за да се стигне до пълна абстракция в някои от последните му работи.

В пейзажите превес вземат контрастните цветове, без оглед на това дали те съответстват на реалните в самата природа. Много често Бисер Лазаров избира конкретен акцент, маркирайки го с напластена ярка, звучна боя, било в нощния пейзаж с безлюдна улица, къщи и дървета, или в пустия кей с високи самотни стълбове и фигури на рибари, които като че ли повтарят техните силуети („Есенен риболов“). Този похват се забелязва и в натюрмортите, в които предметите заживяват свой собствен живот в странни съчетания – маса, върху която са наредени риби и бутилка, и стълби, водещи нанякъде (или наникъде), кана, чаша и купа с ябълки върху шахматна дъска с фигури, разказвайки загадъчни истории. Истории разказват и интериорите на Бисер Лазаров. Зрителят спонтанно си задава въпроса мистерия или реалност се крие в застиналите стрелки на часовника върху стената („Тъмната стая с часовника“) или в празния бар, където самотни стоят чаши, бутилка, стол и захвърлени дамски обувки, осветени от прокрадващата се от открехнатата врата светлина („Остатък от деня“).

Обаянието на багрите и декоративната стилизация

откриваме в „Момиче с пъпеш“, в която се долавя влияние от фовизма, или в „Концерт“, където резките и категорични цветови граници раздират композиционното пространство. За централния образ на момичето, свирещо на флейта, той използва ярки цветове – изразители и носители на експресивното звучене на творбата. В тази и в другите работи се забелязва отчетливо начинът на полагане на боята, издрасканата с върха на четката или шпатулата повърхност, фактурата, грубата, на места напластена, или фината, равно положена боя. Художникът борави с пластичния инструментариум свободно, превръщайки картините в „мистериозен мост между душите“, както казва Дьолакроа.

Бисер Лазаров участва в реставрирането на стенописите в Рилския манастир, в храмове, между които „Св. Троица“ в Русе и „Св. пророк Илия“ в София, в десетки международни, национални, общи и колективни изложби; организира самостоятелни изложби в страната и чужбина, защото, както споделя художникът в едно интервю, „изкуството е и път към себе си, да си отговориш на чисто екзистенциални въпроси, и начин на живот“.