От 26 април до 20 май 2018 г. ХГ „Жорж Папазов“ – Ямбол е домакин на юбилейната изложба на художника Стефан Качаков, посветена на неговата 60-годишнина. Тази грандиозна по обема си изложба с над 130 творби  обхваща няколко експозиционни зали и застъпва различните посоки на неговите търсения като творец.

Най-общо творчеството на художника може да се раздели в две направления. Едното е свързано с реализма – както класически, така и мистичен или магически реализъм. Другото направление частично се докосва до кубофутуризма, до сюрреализма, творбите притежават характерни декоративни елементи, определяни като калейдоскопична живопис – понятие, което много точно определя подхода на художника към изграждането на визуалния образ (като погледнат през калейдоскоп). Превес в изложбата има пейзажът, но картините са с широк тематичен обхват – антични  и  християнски сюжети, философски теми, творби, обърнати към ежедневието.

Към античните сюжети принадлежат картините „Леда и лебедът“ и „Трите грации“. От гръцката митология са инспирирани образът на кентавъра, символизиращ първичното в мъжката същност, и музите – вдъхновителки и покровителки на твореца, образи, застъпени в няколко от платната на Стефан Качаков.

Творбите „Присъствие“, „Витлеемската звезда“, „Възнесение“, „Благовещение“, „Изкушението на св. Антоний“, „Триединство“ интерпретират образи и истории от християнската теология, без да се придържат стриктно към християнската иконография – по-скоро тя е отправна точка. Някои елементи и символи са вплетени в изцяло неканонични композиции, изразяващи авторовата трактовка на темите. Картината „Триединство“ третира по нетрадиционен начин доктрината за Триединството на Бог Отец, Син и Светия Дух чрез елементите на природата – три скалисти върха, вписани в три триъгълника.
Сюжетното многообразие се допълва от философските творби „Сън в съня“, „Нещо идва, нещо си отива“, „Кръговрат“, „Опит за летене“, „Агресия“, както и от творбите с теми от ежедневието – „Корида“, „Сън“, „Любовен ритъм“. Картината „Агресия“ е създадена с палитрата на старите майстори, но със съвременна трактовка на идеята. Тя е сложна и многопланова не само като композиция, но и по отношение на пространството и като внушение. При пейзажите има допълнително тематично фрагментиране. Една от залите е посветена на река Тунджа и нейната променлива красота в различните сезони и часове на денонощието. В картините тя е ту заскрежена и застинала в безвремие, ту в движение, отразила пъстроцветната есен или зелената свежест на пролетта и лятото; огряна от слънце или от лунна светлина, в минорни или мажорни гами.
В друга зала са подредени природни и градски пейзажи.
Сюжетите са вдъхновени и от близките природни красоти и родния град, и от архитектурата и великолепието на Венеция. Една творба много ярко се отличава от всички останали заради напълно различната посока на работа на художника. Това е картината „Родопи“, наситена с напрежение и експресия, с нетипична за почерка на автора пластична трактовка и с много по-свободна композиция.
Всички творби на Стефан Качаков се отличават с балансирана и добре осмислена структура; той отделя особено внимание на детайла. Композиционните схеми са различни и това води до голямото разнообразие и ритъм в изложбата.