Имплозия
Куратор: Симеон Стоилов

В  началото бе камъкът…

Поради все още безкрайното ми любопитство към нови и интересни обекти, природни форми или кости на отдавна изчезнали животни случайно попаднах на една не толкова интересна геоложка находка – черен камък, на пръв поглед обикновен отвън, но при срязването му се появиха странни пукнатини от друг материал – пирит. Изключително

красив предмет с безсмислена стойност.

Показа ми го Ванюша – геолог, търсач на такива необичайни образувания. От него научих, че камъкът се е формирал преди милиони години чрез имплозия, която е предизвикала създаването на нова материя – конкреция, уловена вътре в камъка.

Симеон Симеонов / Биологична структура

Примерите за имплозия в реалния свят са много, както деструктивни, така и полезни. Например огромното външно налягане на водата в големи дълбочини може да доведе до имплозия в подводниците. При контролирано разрушаване имплозията на сгради представлява поставяне на взривни материали и определяне на момента на детонацията им така, че дадена структура да се срути сама за няколко секунди, като се сведат до минимум физическите щети в непосредствена близост до нея.

При имплозията се концентрират материя и енергия.

Истинската имплозия обикновено включва разлика между вътрешните и външните сили, която е толкова голяма, че цялата структура се срива сама в себе си. Ако обектът е бил твърдо тяло обаче, тогава имплозията обикновено го принуждава да заеме по-плътна форма, тоест да стане по-концентриран, компактен, компресиран, или да бъде преобразуван в нов материал, по-плътен от първоначалния. Силно ме заинтригува идеята за паралела между нагнетяването на вътрешните ментални процеси по време на творческия акт и създаването на природните структури, споменати по-горе. Сходството между създаването на нови смисли, форми и митологии, свързани със силното налягане отвън навътре при творците, и конкрецията в камъка при имплозията на материала ми се видя твърде продуктивно за изследване.

Колкото и да се изолират творците, те неминуемо са подложени на външните напрежения на средата, в която съществуват, а това при подходящи условия води до компресиране на идеята навътре. Сгъстяването на творческата енергия води до състояние на избухване в обратна посока – навътре към автора, до една своеобразна имплозия. Именно към този процес ми се иска да насоча вниманието в този проект. Тук акцентът не е толкова върху крайния резултат, а по-скоро върху състоянието на авторите по време на творческия процес, върху вътрешното им налягане и медитативното съсредоточаване по време на създаване, върху менталното им състояние и как то рефлектира върху произведенията им.

Вито Валентинов / Алхимични операции

Авторите, участващи в „ИМПЛОЗИЯ”, са интровертни художници, които не търсят на всяка цена одобрението на публиката, а по-скоро използват творческия процес като начин за постигане на

алтернативни на ежедневния живот състояния

и капсулиране от външния свят. Те не се занимават с разказване на истории, не се увличат в бъбрива наративност или дидактичност, а по-скоро се самонаблюдават чрез процесите около себе си, приемат ги или не, и тази тиха рефлексия започва да работи навътре към самата себе си. Херметизирането от външния свят от своя страна сгъстява смисъла на техните творчески намерения до постигане на нови форми. Хартия, картон, графит, маркери, акрил, пластмаса и метал – независимо от материалите и без да знаят за изборите на другите, авторите в „ИМПЛОЗИЯ” предложиха да участват с монохромни творби, всички до една в нюанси на черното. И като се връщам към конкрецията, създадена преди толкова много време в една неизбежна точка на пречупване, от която няма връщане назад, си мисля дали пък черното не е изконният цвят на съзиданието.

+++

„Имплозия“ с куратор Симеон Стоилов е част от кураторския проект „Седем извън трафика“ по идея на Станислав Памукчиев (07.10.2022 – 03.11.2022)

+++

За проекта „Седем извън трафика“

„7 – Извън трафика“ е ново експериментално развитие в практиките на кураторските изложби на вече историзираните три издания на „10 х 5 х 3“ (2003, 2006, 2010) и „7 х 5 х 3“ (2021). Проектът се доверява на артистичната активност и кураторския опит на 7 визуални артисти, всеки от които има свои запомнящи се кураторски проекти, резултат от задълбочени изследвания в полето на визуалното: Site specific намеси, текст, концептуален обект (Правдолюб Иванов), социален активизъм и нови медии (Генади Гатев); парадоксални ситуации, предизвикващи сетивно-психичния опит (Петер Цанев), тоталната дигитализация, интеракция и преодоляване на културните стереотипи (Венелин Шурелов), неопластични концептуализации и деконструкции на образа (Иво Бистрички, Красимир Русев, Симеон Стоилов). Проектът не поставя идейни и формални ограничения. Отворен е за всички форми на съвременно изкуство, а кураторите имат пълна свобода на своите избори и предложения от областите на изследователските си интереси, които ще представят в обособено експозиционно пространство в залите на „Шипка“ 6 през месец октомври 2022.

+++

Проектът е на Фондация „Поддържане на изкуството в България“ и се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Визуални изкуства“.

+++

Повече за проекта и модулите на останалите куратори и авторите можете да научите тук: