2 септември – 5 октомври 2021
СБХ – Шипка 6, зала 1C
Запознанството ни с Данаил Атанасов преди близо 20 години бе една незабравима за мен творческа среща на пленер в Созопол. Бях силно впечатлен не само от художника (тогава той щедро подари на всички ни по една своя специално създадена творба), но и от музиканта. Ясно бе, че рокаджийско-блусарският външен вид не е поза, че непреднамерената му осанка съответства на артистичност, талант и музикална страст, а зад нея стои една деликатна личност с чувствителна натура, един тих, възпитан, пословично скромен и сдържан човек.
Данаил Атанасов / от изложбата
Добре помня вълнението си, когато за първи път видях голяма негова изложба на „Шипка“ 6 през 2003. По-късно, в началото на 2010, изкуствоведът Димитър Грозданов представи поредния проект на Данаил Атанасов, реализиран отново в един от салоните на СБХ.
С подреждането на новата си изложба Данаил беше готов няколко дни предварително. При подготовката на настоящия текст си позволих да остана задълго сам в залата с вече аранжираните творби. Имах възможност необезпокояван да се спирам десетки пъти пред всяко произведение поотделно; безпрепятствено можех да гледам от дистанция експозицията в цялост; можех, завъртайки се в една или друга посока, да избирам ъгъл, диагонал, отправна точка, от която продължително да наблюдавам цяла стена или да съзерцавам отделна група работи…
Желанието за
отъждествяване на тези абстрактни картини с музикални творби
едва ли е случайно.
Това е и една от възможните посоки на посланията в Данчовото изкуство. В платната му, зад равната повърхност, оттатък зримото, не само като инспирация, навътре в слоевете живопис сякаш наистина е закодирана конкретна музика, джаз, фюжън, блус... Създадените от Данаил Атанасов абстрактни композиции, изведените образи и знаци не само визуализират, а моделират мелодиката на отделни пиеси, серии или музикални цикли, които съзнанието ни асоциира с може би познати фрагменти от меланхоличната звучност на Чет Бейкър, Майлс Дейвис или с въображаеми еклектични и електрични пасажи от албуми на „Уедър рипорт“, „Ритърн ту форевър“ или „Махавишну оркестра“…
Но живописта на Данаил Атанасов не е така лесна и удобна за обяснение, ако въобще може да бъде разтълкувана. Връзката с музиката (в генезиса и в начина ѝ на въздействие) е само едно от възможните тълкувания, което може и да се игнорира. Теоретизирането ѝ би издържало и на по-синкретичен подход, обхващащ, от една страна, случайно интуитивното и абстрактно-експресионистичното начало в честотния обхват на авторовата чувствителност и импровизаторска способност, а от друга – една по-структуралистична, конструктивистична и донякъде минималистична нагласа.
Данаил Атанасов е артист, успял да открие свой оригинален изказ, запазил искреност и овладял дълбочината на едно духовно пространство, в което музика и живопис се сливат в хармонично и изящно, фино и автентично присъствие. И преди съм цитирал онзи полски критик, който някъде бе определил изкуството му като „музика за глухите хора“. Тогава го репликирах, защото според мен всъщност това е живопис за виждащите музиката зрящи хора.
Любен Генов
