17 февруари – 5 март 2020
галерия „София прес“, София

Елизар Милев и Красен Троански се срещат в Националната художествена академия, където и двамата завършват специалност „Порцелан и стъкло“.

Експозицията, която включва творби, създавани през последните три години (някои от тях са завършени дни преди изложбата), впечатлява зрителя с особеното чувство за артистизъм и професионализъм още с пристъпването в галерийното пространство. За двамата автори формата и материалът остават водещи в творческите им търсения, непрекъснато експериментират в откриване на изказ, който най-достоверно да въплъти в образ въображаемите обекти, форми. Привлечени от възможността да придадат на стъклото и порцелана различни естетически качества не само на формата, но и на функцията, преминавайки отвъд утилитарността, Елизар Милев и Красен Троански се впускат в тайнствения свят, който крие предпочитаният от тях материал.
Особено вълнение за Елизар Милев се оказва

стъклото от гледна точка на различните технологически качества,

които притежава, и степента на трудност при работата с него. Учи го на търпение или, както казва самият автор, самовъзпитават се взаимно. Елизар показва творби от стъкло, първата от които е създадената през 2017 г. „Архетипи“ (лято стъкло). Минала през целия процес на изпълнение – силиконов калъп, восъчна отливка, темпериране, полиране и т.н., тя е една от първите работи, които създава след докторантурата си. Елизар Милев разчита на оптичните качества на самия материал, а впоследствие и на формата и цвета. За него от особено значение освен материала е и играта с цвета, защото именно той подчертава и дава изразителност, характер на определения пластичен обект в комбинация с преминаващата през материала светлина. „Кула“ с лазурния си син цвят, създадена по време на 7-ия международен симпозиум по стъкло в Каменицки Шенов,Чехия, е един такъв пример. Аналогична е и работата „Вратата“, правена по време на резидентската програма Нортланд криейтив 2019 в Лайпстър, Шотландия. В тази изложба Милев провокира зрителя със съчетанието на стъкло и метал, играе си с контраста на материалите, с формите, с фактурата. Една от последните работи, създадена непосредствено преди изложбата, е триптихът „Зараза“, в който може да се види динамиката вътре в самото стъкло, като че ли заживяло в собствен свят. Тук всеки един от трите обекта е третиран различно – при първия се възползва от получените по естествен път форми от самия калъп, вторият подлага на шлифовка, а третият е оставен да звучи с по-грубата си, необработена повърхност.

Красен Троански работи в областта дизайн на порцелан. Ако той е познат на аудиторията със серията осветителни тела-лего, то в тази изложба изненадва с друга, нова посока на работа, смело изграждайки нови структури на базата на първичните елементи, форми с аналог в ежедневието, но подложени на определена стилизация. В експозицията я виждаме в сферите, които от пръв поглед грабват с черната матова глазура и обема си. При първия досег с тях в съзнанието изплуват хипотези за сблъсъка на различни светове, за единството, за хармонията и хаоса. За тази работа Красен Троански споделя, че е използвал грайфера на офроудни гуми, като ги подлага на особена стилизация. Невероятно, но факт. При детайлно вглеждане и опит за хипотетичен разрез на обекта осъзнаваме, че повърхността на тези сфери е изградена от различни модули. В изложбата особен интерес представляват трите чинии, експонирани в пространството като обект-инсталация. От петнадесет години се занимава с този материал и се опитва да обвърже порцелана с идеята за троянската шарка. Троянската керамична чиния се слага на колелото да се върти, пускат се ангоби и се правят шарките. Художникът е изработил 3D модел с графичен мотив, представляващ функционални съдове. Прехвърля проектите си върху по-голям обем, като „шарките“ вече са от неон, чиниите са изгубили своята функционалност.

Трябва да се спомене и особената кореспонденция между неоновата светлина, която излъчват работите на Красен върху творбите на Елизар. Думата е симбиоза. За двамата автори е предизвикателство да работят с тези фини, крехки, деликатни материали, за които никога не се знае какво може да се случи в процеса на третиране, може да те изненадват до последно, напрежението присъства винаги и провокира съзнанието.
За творчеството на Елизар Милев и Красен Троански може да се пише дълго, но ще оставя валидна максимата, че „за художника изкуството говори достатъчно“.