3 юли – 3 август 2019 г.
галерия „Арт 36“, София

И това лято Ромил зарадва своите почитатели с концептуална изложба, съчетаваща художествена красота и граждански ангажимент. И в двата елемента на заглавието се подразбират множество процеси и прояви. „Инерция“ – във физически план означава неподвижност или „самонедейност“ като свойство на телата да остават в неизменно състояние на покой или движение, докато някоя друга сила не подейства върху тях.
Но тя може също така да характеризира състоянието на изкуството в дадена страна, поведението на нейните граждани в политиката, икономиката, правото, държавата, образованието, науката, културата, нравствеността, семейството, личния живот, много неща.

Едно такова поведение би могло да се стимулира, толерира и... добре да се осребрява от съгласилите се или предпочели да влязат в тази „социална роля“, озъртайки се съобразително кой за колко ще ги задвижи и тласне в поредната външно определена траектория.

Многозначни са и смислите на осребряването в изложбата – както позитивни, така и негативни. Сакрализиращо и профаниращо. Срещу 30 сребърника Юда е предал Спасителя. Ала сетне, обхванат от разкаяние, ги е върнал и се обесил, себенаказвайки се.
Забелязвам следните основни смисли на „осребряване“ в изложбата:

а) Технико-буквално. Поради ярките цветове, редувани ритмично-музикално или преливащи едни в други, изниква известна редундантност на встъпващите в множественост и изобилие цветови ленти, слоеве и вълни, рискуващи да избият в разточителност и излишество „лустро“, прекомерна ослепителна красота, което много се харесва на простолюдите, жадуващи за „кич“. За да избегне тази опасност, характерна за масовото изкуство на попарта, но също за ар деко (а изложбата на Ромил е и един вид нео ар деко), той нанася върху гъмжилото от красиви тонове сребристосиви ивици ръчно или с помощта на валяци. По този начин се постига изискано приглушаване на „блясъка“, понеже сивото, бидейки цвят и на среброто, е индиферентно спрямо екстремите на бялото и черното. Така хем се запазва живописното начало, хем се блокира рискът от избухване в „излишество“...

б) Преносно-символно в концептуален план. След като е укротил опърничавостта на цветовете в музикално-ритмични хармонии, Ромил се захваща с

колажно-експериментално влаганите като редимейд намерени предмети,

останките на експлоатирани от хората сечива и уреди, претърпели брак и предателски изхвърлени от употреба от прагматичните им „господари“ – хората. Колажирайки ги, той ги превръща в преоткрити предмети, възкресявайки ги етернизиращо за нов художествен живот, като ги въздига за неутилитарни функции възвишено-идеализирано в красиво художествено битие. Така той самият става техният Спасител и Освободител от предишното робство. За разлика от еколозите, той заявява художествено себе си като борец за еманципация не само на природата от игото на хората, но и на битовите предмети от всекидневието, които освобождава и въвежда в нови естетически употреби, откривайки за нас неподозираните им качества да ни обогатяват душевно със своята вторична свръхприродна красота. Това е тяхното осребряване за зрителя и публиката – в преносен и неутилитарен смисъл.
В тази посока Ромил творчески прилага разработените художествени методи, идващи от кубизма, дадаизма, Курт Швитерс, Марсел Дюшан, Йозеф Бойс, новия френски реализъм... И прави това неепигонално, а оригинално, изграждайки неподражаем свой собствен стил, чрез което заявява себе си като един от големите съвременни български художници.