30 ноември – 14 декември 2018
Галерия „Аросита“, София

Иска ми се тази изложба да предлага по-малко думи и повече наблюдение; обектите да говорят в своето безмълвие, а хората да усещат и мислят сами.

Какво е обект? Възможни са различни интерпретации на това понятие. Тук то има простото значение на нещо, което можем да наблюдаваме. Нещо, което възприемаме като външно по отношение на наблюдаващия (субект) и което може да бъде видяно от него и от околните. В нашата (западна) култура „обективно“ е придобило смисъла на „общовалидно“ и от там на „реално“…, защото се предполага, че не е повлияно от лични (субективни) чувства или нагласи. Това обаче само привидно е така.

В процеса на преживяване на обекта ние влагаме в него нашата душевност,

нашите предварително налични съдържания. Дори когато видим нещо ново в един обект, всъщност откриваме нещо непознато у самите нас. Един безкраен процес, при който субектът обективира самия себе си. Проектирайки своя вътрешен свят върху обектите, той се преживява в света.

В изложбата има обекти, които са носители на конкретна идея. Други могат да бъдат възприемани по-интуитивно. Има и такива, които са предмет на чисто съзерцание.

Нека всеки открие в тях това, което носи в себе си, и ако може… още нещо.