12 февруари – 2 март 2019
галерия „Арте“, София
Поредната изложба на Божидар Бончев е обявена като „Нови работи“. Но почитателите на художника веднага ще забележат, че това не е съвсем вярно. Тук ни посрещат две същества – пришълци, познати ни отпреди. И това никак не е случайно.
Пътят на Божидар Бончев в изкуството на керамиката от самото начало – независимо от сигурното владеене на материала и техниките – е белязано с
търсене на нова образност, със стремеж към навлизане в нови пространства.
В една територия, сраснала с традицията, той навлезе дръзко, покори ни с чудати същества, крачещи кули, непрактикувани комбинации. С изграден усет и вкус към форма и цвят, той рискува да преобърне всичко и да внуши неподозирани идеи.
И сега, в тази изложба, той представя последните си творби. Те развиват теми и посоки – затова е хубаво, че виждаме съществата – но продължават напред.
Битува, може би не само у нас, илюзията, че художник и публика трябва да бъдат в хармоничен диалог. Че публиката, във всеки случай просветената, естествено се вживява в създаденото от автора, а той пък не пропуска да мисли за зрителя. Струва ми се, че реалността е по-различна. Художникът витае в своите светове, устремен е към нови изкушения. Влече го, блазни го нова тръпка, досег до нови неща. Тегли го към безкрая. Дали зрителят ще може да го последва? Отговорът на този въпрос не е еднозначен.
Казвам това, защото не съм убедена, че новите творби на Божидар Бончев лесно и просто ще се разкрият пред вас. Как ще възприемете неговите кръгове, в които той е заложил на комбинацията на керамиката със стъклото? Веднага ли в съзнанието ви ще се оформи чувството на художника към нюансите в цветове и фактури? А ажурните глави? В тях са преплетени толкова образни подтекстове. При това, държа да подчертая, че Божидар Бончев е чужд на декоративното и външно ефектното, към което тъй често са склонни много от неговите колеги. Тъкмо обратното. Той е насочен към
сложното, дълбокото, съдържателното, истински артистичното.
Четирите обекта, които ни представя тук, заслужават специално внимание. Интересът му към „низките“ форми в изкуството с тяхната топла човещинка, е не просто свидетелство за постмодернизма на художника. И на пръв поглед в контраст прозвучават внушителните по размери чинии, впрочем също надхвърлящи познатата, обичайната функционалност.
В заключение, ето ни пред творческите, несекващите творчески инвенции на Божидар Бончев. И не на последно място искам да акцентирам, че нищо при него не е тясно домашно, елементарно тукашно. Изкуството му можем да съизмерваме със световните художествени процеси, с новите движения на световната арт сцена.
За всичко това от сърце поздравявам художника и не се съмнявам, че ще се присъедините към мен.
Ружа Маринска
