24 януари – 19 февруари 2020
галерия „Гешов“, София

„Материята – Цвят“ е четиринадесетата изложба за Жанет Левордашка и втора в галерията.
Заглавието на изложбата не бива да се мисли като „стилистична грешка“, защото при срещата си с живописните платна на Жанет откриваме една особена синестезия на тактилно и зрително усещане. В изложбата освен живопис участват още колажи и текстилни пана. Жанет е от творците, които са надарени да дадат тяло на цвета и да ни „покажат“ повърхности, които поради колорита им без докосване можем да различим като груби или ефирни.

Още от пръв поглед в живописта на Жанет Левордашка можем да видим нов вариант на абстрактния експресионизъм. Художничката работи с цветовете и линиите по свой специфичен начин. Тя визуално демонстрира възможностите на материята да се движи в привидно застиналата двуизмерна повърхност на платното. Тайната е в интензитета на цвета и пластичността на линиите. Създава се също така и опарт илюзията за триизмерност на живописното платно, защото в тези творби се отварят пролуки към пространства и дълбочини, чието постигане се превръща в работа не само на визуалното усилие, но и на едно особено, тактилно възприятие за материалност. Това са своеобразни „обекти“, „материи“, които понякога са приятни и дружелюбни, а в други цветни петна – плътни и непреодолими. Вероятно мозъкът реконструира паметта на кожата и в определени моменти на визуална комуникация препраща към припомнени емоционални настроения.

Може би защото Жанет Левордашка е текстилец, материите, пластичното, обемите са измерения, през които тя мисли света. Това отношение го наблюдаваме навсякъде – в колажираната живопис, в обектите и текстилните пластики. Цветовете в тези творби са експресивни и контрастни, дори стихийни, но плътни, осезаеми и запомнящи се. Те създават някакъв друг метафизичен свят, от който е видим само отрязък като прозорец към далечна утопия или носталгия към една по-колоритна алтернатива на тукашното битие. Другото заглавие, подходящо вече за настроенията, които създава тази изложба, би било „Бягство“, защото творбите на Левордашка увличат въображението и спасяват; те са убежище от сивотата и монотонността. Те с нищо не са предизвестени и изненадват дори с концептуални включвания, както например текстът от диптиха „Писмо от Космоса“.

Топло и студено, минало и настояще, ефирно и плътно са в колаборация, за да изведат представата за нашата нищожност, крайност и хаотичност на фона на трайния, многоизмерен и съвършен космос, скрит някъде дълбоко в нас, на който Жанет Левордашка дава видимост в резултат на вглъбена съзерцателност. Тази нагласа е изведена като резултат на една менталност от източен тип със склонност да прави неочаквани и сложни връзки между светлина, форма и цвят. Този тип менталност ще открием и в колажите – инсталации, в които авторката съчетава метал, текстил и хартия.

В колажите „Световно наследство“ 1, 2 и 3 наблюдаваме друг аспект от склонността на Жанет да експериментира с различни материали. Тук тя се е заела да намери нов контекст на разпознаваеми артефакти и да ги въвлече в неочакван диалог помежду им. По своята същност работите са деконструкции на артефактите, които сякаш са прелетели през времето и са попаднали в необичаен контекст, който им придава други значения и смисъл.

Изложбата „Материята – цвят“ трябва да бъде видяна, защото впечатлява с разнообразието на техники, с експерименталните и креативни решения на Жанет Левордашка, която не спира да търси и да изненадва почитателите си.